Икономика

0072: Печалба е разтегливо понятие в икономиката (Pechalba e razteglivo ponyatie v ikonomikata).

2012-03-02T09:48:00.000-08:00

Печалба е доста разтегливо понятие в икономиката и извън нея, като се употребяв с доста широко значение - в хазартните игри, в придобиването на някаква изгода, получаването на приход, приходи минус разходи, преди облагане с данъци, след облагане и т.н., но най-общо смисъла й е в придобиването на някаква полза.

Печалба е всеки чист доход, получен в резултат на влагане на материални средства или други капиталовложения, като преди това се приспаднат присъщите разходи от инвестиционната дейност, понеже те трябва да бъдат покрити от прихода (иначе се нарича “пране на пари”).

В голяма степен печалбата зависи право пропорционална на размера на инвестицията, на обема на капиталовложенията, на приложения умствен или физически труд, на отделеното време за осъществяване на съогветната дейност, така че да се спази установения финансов модел за извличането й.

Общо прието е печалбата да намира израз в парични средства, като при това те могат да бъдат в различни валути, в зависимост дали е добита на национален, чуждестранен, международен или световен пазар, което й придава още по-голяма разтегливост като понятие в икономиката и възможности за различни тълкувания.
------------------------------------------------

0071: Капитализация е процеса на увеличаване на парите (Kapitalizacia e procesa na uvelichavane na parite).

2012-02-25T06:36:00.000-08:00

Капитализация е всеки процес в икономиката, по време на който и под въздействието на определени икономически фактори, става увеличаване на паричната маса, за сметка на вложения в някакви активи, които носят доход.

Ако го кажем на народен език, това е опаричване, пък ако ще то да касае нашия портфей в деня на получаване на заплатата о касиерката на предприятието, в което работим, при това онази нейна част, която реално остава в наше разпореждане.

И в икономиката е така - не цялата печалба или пълния размер на приходите от една дейност, са капитализация, а само тази част, която остава реално достъпна и използваема за по-нататъшно текущо или инвестиционно обслужване дейността на съогветната фирма.

От друга страна, капитализация е определяне на капитала или въобще - ценността на едно имущество по давания от него разполагаем доход, в най-широкия смисъл на думата, като под това се разбира реалния паричен еквивалент на разполагаемия доход.

Така, капитализацията може да бъде пресметната, ако е известен чистия доход от имуществото и е прието някакво определено число проценти, приносими от подобно имущество, при определени известни обстоятелства, свързани както обичайните приходи, така и с присъщите разходи в съответния икономичесдки модел на функциониране.
------------------------------------------------

0070: Маркетинг в съвременната икономика (Marketing v savremennata ikonomika).

2012-02-20T06:09:00.000-08:00

Понятието маркетинг е неотделима част от съвременната икономика и който не го разбира или не го прилага, рискува да изостане значително, а най-вероятно и да фалира.

Много фирми правят тази грешка - намерят от някъде пари (спестени или назаем), наемат помещение, обзаведат го с щендери, заредят със стока и един хубав ден обръщат табелката отворено, за да разберат че никой не влиза в техния съвсем нов магазин.

Това е честа практика и навсякъде край себе си може да видите такива обекти, които се «въртят» през няколко месеца и безславно затварят с оправдания, че е криза, че хората са бедни, че никой не купува, че конкурентите са много лоши и т.н.

Всъщност, във всички тези случаи маркетинга е бил подценен и неразбран. Понятието идва от англ. ез. - marketing, което пък е от market - пазар или би трябвало да има значение на работа с пазара. Е, точно тази работа с пазара е най-често подценявания въпрос на успешния бизнес и честа причина за фалити, особено по време на криза.

В маркетинга влизат цяла една поредица от действия по проучване потребностите на потребителите, потенциала на пазара, мерките за насърчаване на търсенето, промоциите, отстъпките за постоянни клиенти и т.н. и т.н., една действително не малка обем и доста сложна по същество работа.

Всъщност всеки мъркетинг е доста специализирана работа, за това най-добрата идея е или да завършите съответното образование, или да си наемете компетентен специалис - маркетолог, за да имат смисъл усилията Ви да се задържите на пазара. Такива са правилата на съвременната икономика и по-добрата идея е да се съобразяваме с тях и да ги спазваме.
------------------------------------------------

0069: Ценни книжа са вид финансови документи (Cenni knija sa vid finansovi dokumenti).

2012-02-14T08:39:00.000-08:00

Ценни книжа са различни финансови документи, потвърждаващи имуществени права за притежателя си върху някакви материални или други ценности и блага.

Има различви видове ценни книжа, като първични (или основни) и производни (или вторични), но към тях основно се отнасят акции, облигации, чекове, менителници, и редица други.

Чрез тях човек може да удостовери своя собственост от капитала на определено предприятие (акционерно дружество) или правото да получи определено плащане наведнъж или начасти, заедно с определена лихва.

За много от тях има специален режим за печатане и издаване, като се правят описи в съответни книги, от където се следи и тяхното движение при прехвърлянето на собствеността, при предявяване на правата по тях и т.н.

За всяка от ценните книги си има специфичен начин за предявяване - някои са поименни, други на приносител, за трети се издава само сертификат или удостоверение, а официално се водят в електронни регистри.

Притежателите на ценни книги обстойно трябва да проучват обстоятелствата и процедурите по тяхното издаване, движение и предявяване, за да могат да съгласуват своите интереси с възможностите, които те предоставят, иначе се подлагат на непремерен риск от различно естество.
------------------------------------------------

0068: Стагнация е свиване на икономиката (Stagnacia - svivane na ikonomikata).

2012-02-05T03:22:00.001-08:00

Стагнация е процес в икономиката, който е обратен на ускорението, т.е. означава икономическо забавяне и застой, като обикновено понятието се използва в макроикономическите процеси.

Забавяне темповете на икономически ръст, свиване, водещо до намаляване доходността на съответните инвестиции. Така стагнацията е термин, обозначаващ определен застой или отсъствие на развитие в някой от отраслите на стопанската дейност.

Най-често се говори за стагнации в различните производства и до тяхното постепено угасване под влиянието на негативни фактори, които могат да оказват както пряко, така и непряко действие върху разглежданите производства и процесите, които стават в тях.

Стагнацията е важен политически показател в макроикономиката, понеже дава сигнал на политиците за задаваши се проблеми във финансирането на държавния бюджет. Това се случва, понеже данъците се събират на принципа на процент от доходите или оборота на икономическите субекти.

А когато такива доходи или оборот спадат поради стагнационни процеси, естествено е и приходите на държавата от данъци да спадат. Това е причината политиците с такива надежди и благоговеене да говоря за и да търсят всякакви възможности за растеж на икономиката.

Има ли растеж, има данъци, има бюджет, и така политиците могат да си разиграват кончето в това което са най-силни - в харченето, т.е. в прахосването на народни пари. Всеки знае принципа на мътната вода и рибата в нея. А стагнацията или свиването на икономиката е бич за този модел на поведение в условията на изобилни финанси.
------------------------------------------------

0067: Бедността е икономически проблем (Bednostta e ikonomicheski problem).

2012-01-29T03:28:00.000-08:00

Бедността е всеобщ икономически проблем не само у нас, но и по целия свят. За да се смекчи неравенството в доходи обикновено се предприемат мерки като прогресивното облагане с данъци, облагането на имуществото. Но това са мерки от страна на богатите, с които по никакъв начин не се решава проблема бедност.

Очевидно е, че са необходимо и мерки от страна на бедните слоеве, при това не в плоскостта на социалното подпомагане (раздаването пари по един или друг повод - безработица, болести, енергийно подпомагане и др. п.), а под формата на социално насърчаване и мерки за създаване на условия и предпоставки за излизане от кръга на недоимъка.

За да разберете по-добре разликата между “подпомагане” и “насърчаване”, ще дам един пример с рибата като храна. “Подпомагане” е когато даваш на бедния човек една риба, за да се нахрани днес. Утре пак му даваш една риба. И така всеки ден му даваш по една риба, за да се нахрани за деня. А “насърчаване” е когато научиш бедняка сам да лови риба и така сам да се изхранва.

Бедността има дълбоки психологически корени в чувството за непълноценност, мързел, неграмотност и липсата на достатъчно мотивация да се излезе от този самогенериращ се омагьосан кръг. Не малка роля в обедняването изигра и т.н. икономически преход към нищото (“преход” е когато от точка “А” отиваш в точка “Б”, а когато от точка “А” не знаеш къде отиваш и дали си стигнал, това е отиване към нищото).

Затова трябва да изясним същността на бедността и ще го направим отново с пример. Значи проблема не е в липсата или недостига на пари. Напротив, даже и най-бедните хора у нас, ако сумират всичките си приходи за целия период на живота си, ще се изненадат от крупната сума, която ще се получи в резултат.

Следователно, пари има. Или да вземем един друг, по-ясен пример. В последните 2 десетилетия (на "преход"), в България се изиграха безброй “игри” и състезания с раздаването на не малки награди и печалби + доста на брой крупни (над 1 млн лв) награди от тотото. Всички тези печеливши хора, днес не са ли отново бедни хора? Да, такива са - всички, без изключение.

Затова пак ще кажем, следователно проблема с бедността не е в липсата на пари, а в безогледното харчене. Всъщност, това е бедния човек - човек, който изхарчва до край всеки лев, който попадне в ръцете му, като по правило става дума за много изхарчени пари. И обратното, богатия човек е този, който умело спестява и инвестира своите пари, така че не той да работи за пари, а парите да работят за него.

Най-простия пример за това са парите на депозит с 7 - 8% годишна лихва. Ако сложите 1000 лв на 3 годишен срочен депозит в банка, след 3 години ще получите 210 - 240 лв, без да сте си мръднали пръста за тях - банката е работила за Вас и Ви плаща договорената лихва. При това, държавата Ви гарантира всякакви депозити до 100 000 евро или лева. Пълна гаранция! И така, само с 36000 лв може да си гарантирате една безсрочна рента в размер на средната за страната пенсия.

Но, не! Ние като получим 100 000 лв от награда, наследство или от друг източник, какво правим - изхарчваме ги до крак само за 2 - 3 месеца и след това отново сле на кота нула. Но това не е целия проблем. Сякаш да докажем, че човек има безкрайни способности да се проваля, ние не само че си изхарчваме всичките пари, но вземаме и на кредит. Така се заробваме и за следващите 20 - 30 години напред.

А сега една малка и елементарна задача за бедни хора - банковите лихви. Обикновено, постоянно ни надуват ушите, че лихвите трябвало да бъдат намалявани. Защо? Ако имате слочен депозит в банката, кое е по-добре за Вас? Да имате ниска лихва или висока лихва? Затова в заключение ще кажем, че бедността идва от прекомерното харчене, даже и на кредит, а богатството е обратното - редовно спестяване и разумно инвестиране.
------------------------------------------------
Фотоизточник: google.images

0066: Икономически свободи (Ikonomicheski svobodi).

2012-01-22T01:26:00.000-08:00

Държавата има съществена роля в установяването и защитата на икономически свободи на своята територия. Кръгът от икономически функции на държавата е доста широк.

Една от тях е организацията на паричното обръщение, друга е регулиране пазара на труда, трета е осъществяване на икономическо подпомагане на социално слабите хора.

За да приемат хората активно участие в стопанския живот на страната е необходимо да се спазват няколко условия:

- Свобода при разпореждането с резултатите от собствения труд. Това означава, че човек има пълно право на владеене, ползване и разпораждане с тези блага, които той е създал със своя труд или е придобил със заработените от него пари.

- Свобода на предприемачество е правото на всеки икономически субект самостоятелно да избира на кого и при какви условия, какво и как да прави в областта на икономиката.

- Свобода на сключване на сделки е правото на човека самостоятелно да избира на кого и при какви условия да продава създадените от него блага.

Всяка държава създава своя система за защита икономически свободи, която се състои най-вече от:

- Законово закрепване правото на собственост.
- Гражданско законодателство.
- Съд.
- Арбитражни съдилища.
- Държавни органи, надзираващи съблюдаването на икономическите свободи и правилата за стопански живот.

В продължение на своята дълга история, пазарът е доказал, че е способен да решава главните икономически проблеми и да гарантира икономически баланс и развитие.
------------------------------------------------

0065: Цена е паричното изражение на стойността на стоката (Cena e parichnoto izrajenie stoynostta na stokata).

2012-01-08T03:32:00.001-08:00

Цена е паричното изражение на стойността на стоката или услугата, която се предлага на пазара и в широк смисъл на думата, показва ценността на вещите. Тя е фундаментална икономическа категория - най-важния критерий за приемане на потребителски решения, служеща за косвено измерване стойността на изразходваното за производството на продукта обществено необходимо работно време.

Цените са един от най-важните показатели за икономическа ефективност на търговската дейност на едно предприятие, поради което може да се разглеждат като фактор за оцеляване на всеки бизнес субект, защото това е количеството пари, които определят ценността на вещите, като те обикновено се определят за единица количество - килограм, брой, опаковка.

При покупката на определени вещи или продукти, продавача определя паричната стойност, за която е готов да се раздели с тях, т.е. да ги продаде. Ако цената не устройва купувача, той може да се пазари и да предложи своя стойност, като този процес може да се повтаря няколко пъти, докато нивата на търсене и предлагане се срещнат на приемливо за двете страни ниво и продажбата се осъществи.

Всъщност, цената е един вид коефициент на съотношение, при който единица количество от дадена стока с дадено качество, се разменя за определена сума пари. Размерът на това съотношение в процеса на стокообмен, определя и самата пазарна стойност. В процеса на повседневен обмен, цената често се явява синоним на стоката - “Колко струва хляба?” и често двете понятия взаимно се заменят.

От друга страна, цените са важен критерий за приемане на потребителски решения и следователно са елемент на конкурентоспособността и имиджа на съответната фирма, като при това трябва да се отчита, че те служат за определящ, базов мотив за покупка. Макар, че в съвременната икономическа теория взаимовръзката между цена и стойност е предмет на дискусии, но това им е работата на теоретиците.

Можем да кажем, че цените са установилото се равновесие на пазара във връзка с търсенето и предлагането на идентични и еднородни стоки, услуги, работа, в резултат на конкретни сключени сделки между лица, които не са взаимозависими помежду си. А сделките между взаимозависими лица могат да се вземат под внимание само при условие, че въпросната взаимозависимост не влияе на резултата от сделките.

Не бива да бъркаме предложенията за цени, с реалните пазарно установени нива. Защото продавачите на жилища винаги определят цените си, но след 1 - 2 или повече години, като се убедят, че няма интерес, започват да отстъпват, докато такъв се появи. При това, много често покупката се стимулира с допълнителни бонуси, без ценовото равнище да се променя.

В България не се гледа с добро око на цените. Много често хората очакват безплатно обслужване или ако трябва да плащат, то да е по себестойността, а не с добавената печалба за търговеца, като не отчитат, че той също има многобройни разходи за наеми, заплати, осигуровки, данъци, комуникации, транспотр, похабяване, кражби и др. п.

Това подтискане на цените надолу е вредно, защото не дава възможност на българските производители и търговци да се развиват и разрастват, в т.ч. и зад граница, поради което те си остават дребни играчи на пазара, докато у нас не навлязат едрите риби и насметат дребосъците. После надаваме вой, че сме останали без работа или че са ни завладели.

Ако не искаме да ни завладяват, трябва да се научим да плащаме скъпо за българските стоки, защото само така ще стимулираме развитието на родното производство и ще дадем възможност производството да се окрупнява, а от това то непремено и поевтинява, още повече ако намери широка реализация и в чужбина.

Затова винаги плащайте цената, която Ви искат. Само така, след време, пазара ще се насити с качествени, а в същото време и евтини стоки и услуги. А тогава и потребителите и производителите ще са доволни и щастливи.
------------------------------------------------

0064: Микроикономика обяснява паричните отношения между хората (Mikroikonomika – parichni otnoshenia mejdu horata).

2011-12-03T21:48:00.000-08:00

Понятието «микроикономика» определя съставна част от икономическата наука и теория, изучаваща паричните взаимоотношения на ниво между хората и общите закономерности от тяхната бизнес и трудова дейност.

Икономическия живот се развива по определени обществени икономически закони, които изучават и представят съществените, устойчиви и постоянно повтарящи се връзки между икономическите процеси и явления на микро ниво в повседневния живот на хората.

Така се изследва и представя функционирането на икономическите субекти в хода на производствените, разпределителните, потребителските и обменните дейности в обществото, от което става ясна обратната зависимост между промените в цените на стоките и тяхното търсене, изразена в закона за търсенето.
По този начин, икономическите закони, както и останалите обществени закони, носят обективен характер, действат независимо от волята и желанията на хората, но позволяват на отделния човек познавайки ги и съобразявайки се с тях, да просперира в рамките на заобикалящата го икономическа среда.

Това е от голяма важност да се разбере, ако човек иска да си осигури по-качествен живот. Фактът е, че понастоящем болшинството хора сред нас не го разбират и поради това текат постоянни обвинения, че някой друг ни е виновен за бедността, безработицата и мизерията и на първа линия - това е държавата.

Но всъщност истината е, че българските закони са изцяло хармонизирани и почти идентични със законите в другите страни в Европа и така нещата са оставени на икономическата предприемчивост на отделния индивид. Но за да може той да се изяви и възползва, първо трябва да познава тези закони и възможностите, които му предоставят, и второ, да прояви инициативност и амбициозност да се възползва от тях.

Затова, ето по-конкретно някои от основните направления на микроикономиката:

1. Отношение на потребителя - клиент - защо той избира точно такъв набор от икономически блага, най-вече за крайно потребление;

2. Отношение на производителя - как и защо той избира именно такъв набор от производствени фактори организационна структура за осъществяване на дейността си;

3. Състоянието на равновесие на пазара - или как се формират цените на стоките и услугите и как се провежда техния обмен между производството и потреблението в различни иконимически условия и кога пазара е най-ефективен;

4. Обществените блага - кои от тях могат да доведат до просперитет и кои - до застой и упадък на обществото;

5. Пазарната информация - как с добра пазарна информация и комуникация може да продадете изгодно даже посредствен продукт, докато съвършени стоки може да застояват и да се погубват;

6. Личния (индивидуалния) избор - истинските и обиктивни решения са вземат от обикновения човек тогава, когато той ги взема с кесията си ( с парите си), независимо, че от социална куртоазия може да приказва съвсем различини неща и да изтъква съвсем благовидни мотиви. Но когато нещата опрат до пари, човек става изключително обективен.

Ако изучавате, разбирате и познавате законите (независещите от човека икономически закономерности) на микроикономиката, това Ви дава шанс съзнателно да се възползвате от тях с цел да подобрите икономическото си положение в обществото.

Тогава ще разберете, че всякакви обвинения, че някой друг е виновен за ниските Ви доходи, за безработицата и бедността, са циста форма на прахосване и похабяване на безценна енергия за нищо. А винаги е по-добре да я съхраните и приложите за нещо по-смислено и целесъобразно.
------------------------------------------------

0063: Предприятие (Predpriyatie).

2011-11-25T06:39:00.000-08:00

Предприятие е всяка завършена производствена единица, която е в състояние да пуска на пазара готов, зъвършен краен продукт за потребление или или доставна част за включване в производствения процес на друго предприятие.

Предприятията са имуществени комплекси, използвани за осъществяване на предприемаческа бизнес дейност, като включват в себе си всички видове имущество, използвано по тяното предназначение, в тома число:

- производствен парцел,
- сгради,
- съоръжения,
- оборудване,
- машини,
- инвентар,
- суровини,
- складови площи,
- права за ползване,
- паричен капитал - собствен и наемен,
- фирмени наименования,
- търговски знаци
- произвоствен персонал.

Предприятието е обособена, специализирана стопанска единица, стопанисвана от професионално организиран персонал, способен с помоща на намиращите с негово разпореждане производствени средства, да произвежда необходимата на потребителя продукция под формата на стока или услуга, съобразно утвърдените спецификации, стандарти и закони на държавата.

Всяка такава производствена единица се характеризира със свой производствен профил и специализация, разполага със своя асортиментна листа и е в състояние да приема и изпълнява поръчки за производство от други нуждаещи се от асортимента й икономически субекти - търговци, износители, потребители. Различни са и организационните форми на съществуване като

цех,
завод,
фабрика,
научно-изследователски институт,
ателие,
кооперация и т.н.

------------------------------------------------

0062: Основни фактори за икономическото развитие на България преди ЕС (Iknomichesko razvitie na Bulgaria predi Evropeyskia sayuz).

2011-11-11T11:16:00.000-08:00

Основни фактори,

обуславящи икономическото развитие

и растеж на България

преди приемането й в

Европейския съюз:

Макроикономическа стабилност, включително адекватна ценова стабилност, устойчиви държавни финанси и външни сметки. Макроикономическата стабилност има първостепенно значение за правилното функциониране на пазарното стопанство.

Тя осигурява предпоставките за растеж – предсказуемост на икономическата среда, по-дългосрочна перспектива за плановете на стопанските субекти, привлекателна национална среда за преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) и т.н. Освен това тя служи като основа на политическата стабилност, която също е фактор за функционирането на икономиката.

Либерализация на цените и търговията. В едно добре функциониращо пазарно стопанство има висока степен на либерализация главно защото тя създава условия за силна конкуренция, която насърчава преструктурирането, намалява разходите по сделките, улеснява търговската дейност и изкоренява рентиерското поведение и корупцията.

Икономически потенциал (наличие на достатъчен човешки и физически капитал). Този елемент има жизнено значение за растежа, обновяването и конкурентноспособността.

Способност да се привлича външен капитал (ПЧИ). Ролята на ПЧИ е първостепенна поради добре известни причини: осигуряване на допълнителни средства за инвестиране, ноу-хау, управленски умения и нови технологии.

Преструктуриране на собствеността и предприятията (приватизация и структурна реформа). Големият относителен дял на частния сектор, преразпределението на ресурсите според пазарните принципи и премахването на губещите предприятия са основни характеристики на функциониращото пазарно стопанство.

Липса на съществени пречки за навлизането на пазара (създаване на нови фирми) и излизането от него (несъстоятелност). Този елемент е свързан също така с осигуряването на равни възможности за всички стопански субекти, насърчаването на ПЧИ, развитието на малките и средните предприрятия (МСП) и укрепването на макроикономическата стабилност (чрез премахване на основните причини за бюджетния дефицит като фирмената задлъжнялост и насърчаване на притока на капитали).

Развитие на финансов сектор, характерен за едно съвременно пазарно стопанство (но практически несъществуващ в командно-административната икономика от комунистически тип). Докато здравият финансов сектор допринася за избягването на макроикономически неравновесия и спадове в икономиката, активният банков сектор и развитите финансови услуги са ключ в икономическото посредничество и непосредствено насърчават стопанската дейност, включително ПЧИ.

------------------------------------------------

0061: Глобализация на икономиката (Globalizacia na ikonomikata).

2011-10-21T21:04:00.000-07:00

Глобализацията на икономиката вече повече от три десетилетия е една от главните характеристики на съвременния свят. Тя представлява процес, който обуславя нов тип икономическо развитие, основано на липсата на териториални граници за пазарните участници и за всички международни потоци –

стоки,
услуги,
технологии и информация,
хора и
капитали.

Глобалната икономика оказва огромно влияние не само върху международния икономически живот, но влече след себе си дълбоки последици за политическите и социалните отношения, за културата и бита на гражданите, засяга всички аспекти на съвременната цивилизация.

Глобализирането поставя в нови условия международната конкуренция и борбата за пазари, която все повече придобива междурегионален характер. Това намира израз в засилване на монополизацията на интернационална основа и регионализацията на икономическата дейност.

По данни на СТО, в средата на 90-те години в света са действали около 30 интеграционни групировки от различен тип – икономически и валутни съюзи, зони за свободна търговия, „общи пазари”, митнически общности.

В основата на процеса на глобализиране лежат следните обективни фактори:

осъществяването на огромна концентрация и централизация на капитала, който циркулира свободно в световното икономическо пространство;
динамичното нарастване на международната търговия, развиваща се все повече на базата на интернационализация на производството, чиято институционална форма са транснационалните компании;

интензивното и прогресивното развитие на финансовите и валутни пазари, които из основи променят облика на международния икономически обмен;
либерализацията и дерегулирането на пазарите на стоки, услуги и капитали;
революционните технологии в областта на комуникациите, създаващи невиждани преди възможности;
бързото разпространение на информацията (икономическа, политическа, научно-технологична), която има ключово значение при вземане на решения, както и за очакванията на пазарните участници, за техните оценки, разчети и прогнози.

Глобализацията е обективно явление, императивно изискване на съвременния свят, което не може да се игнорира по никакъв начин. Съществува възможност тя да се забави със средствата на икономическата политика, особено на големите държави, но не и да бъде преустановена.

Съвременният глобализиращ се свят може да донесе и големи разочарования за една част от човечеството. Колкото и закономерен да е този процес, като всяко икономическо явление той носи в себе си заряда на собствените му противоречия. В качеството на главно негово противоречие се явява фактът, че „балансът на печалбите и загубите” за отделните страни динамично се променя, особено в условията на кризи.

Затова явлението не се приема еднозначно от всички страни, дори от различните социални слоеве в рамките на една страна. В текущ план сблъсъкът на интереси е между развитите и развиващите се държави. Няма доказателства за принос в преодоляване на икономическото изоставане на развиващите се страни. Тъкмо обратното, групата на развитите държави концентрира в себе си финансово-икономическата мощ на света.

Към 1960 г. брутният вътрешен продукт на човек от населението в най-богатите държави надхвърля 35 пъти равнището в най-изостаналите страни,
през 1973 г. това съотношение е 44:1, а
през 1997 г. – 74:1.

Днес 20% от световното население в страните с най-високи доходи създава близо 90% от брутния световен продукт. През 1997 г. броят на слаборазвитите държави е 25, а през 1999 г. те вече са 48. Техният дял в световната търговия е под 1%. Почти 1 млрд. души живеят с по-малко от 3 долара дневно.

Причините за „разтварянето на ножицата” са спорни и противоречиви, но едно е ясно – не всички страни се ползват в еднаква степен от „благата” на глобализацията. Противоречивият й характер се определя и от разнопосочното й въздействие върху устойчивостта на световната икономика и отделните национални стопанства като нейни съставни части.

От една страна, разширяването и преплитането на многообразните връзки във всички сфери на световното стопанство увеличава вероятността от възникване на диспропорции и кризисни сътресения, които се предават между взаимосвързаните държави, предизвиквайки ефекта на доминото.

От друга страна, обаче, процесът стимулира световния икономически прогрес, способства за най-ефективното използване на факторите за производство, обединява „глобализираната” международна общност в търсенето на противодействащи мерки в борбата с кризисните явления.

Но положителните последици от глобалната икономика не се проявяват за всяка страна и при всички обстоятелства. Възпроизвеждат се присъщите на пазарната икономика противоречия, извеждайки ги на по-високо ниво, и особено противоречието между общото състояние и тенденциите в световната икономика и положението на националното стопанство на отделно взета страна, което може да се окаже нестабилно. При подобна ситуация опасността от индуциране на кризи отвън реално нараства.

Икономиката реагира достатъчно добре само на кратковременните сигнали, но не е сигурен индикатор за по-дългосрочни стратегии, които неминуемо се изискват в условията на глобализацията. Оттук възниква проблемът за управлението на процеса. Това означава правилно да се разпределят изгодите от него между отделните страни и да се облекчава разходното бреме за някои от тях. Това, от своя страна, не е лесно, защото страните са особено чувствителни, когато трябва да поемат допълнителни разходи и отстъпки в противовес на икономическите си интереси.

Международните фактори придобиват превес над националните, ограничават полето на действие на местните решения. Световната икономика, която става все по-единна и неделима, обективно налага управление на този процес на основата на тясна координация на икономическата политика на страните. Само така могат да се преодолеят различията и хаосът в регулирането, при което всяка страна преследва чисто национални цели.

Механизмът на управление при глобализация естествено няма да ликвидира противоречията между страните, тъй като по обективни причини те са неотстраними. Той обаче ще позволи да се постигне разумен баланс на интересите чрез взаимен контрол.

Тук става дума най-вече за компромис между либерализацията и готовността на отделните страни да премахнат икономическите ограничения. За решаването на този проблем огромна отговорност носят международните организации, сред които и Международният валутен фонд.
------------------------------------------------

0060: Демографска среда в икономиката (Demografska sreda v ikonomikata).

2011-09-15T07:25:00.000-07:00

Демографската среда в икономиката, изразяваща се в броят и структурата на населението, както и тенденциите в тяхното изменение, представлявят несъмнен интерес за фирмите и бизнеса като цяло. В зависимост от характера на предлаганите стоки и услуги, този интерес не е еднакъв за отделните фирми.

Тези от тях, които произвеждат и редлагат потребителски стоки и услуги, проявяват пряк интерес към броя, структурата и другите характеристики на населението, тъй като техните продажби непосредствено зависят от степента, в която ще задоволят неговите желания и потребности.

За голяма част от останалите фирми броят, структурата и другите характеристики на потребителите също представляват интерес, тъй като те доставят суровини, материали и машини на фирмите, производители на потребителски стоки и услуги.

Изменението в броя на населението се обуславя от равнището на

раждаемостт,
смъртността и
миграцията.

Тези фактори определят и възрастовата му характеристика, но в този случай е налице и обратната връзка – възрастовата структура също влияе върху равнището на раждаемостта, смъртността, а в значителна степен - и на миграцията.

Всеки от тези фактори има различна роля в отделните периоди на развитие на страната. Населението от различните възрастови групи – деца и младежи, средна и трета възраст, се различава по своите потребности от хранителни продукти, дрехи, битова техника, мебели, транспортни средства, жилища.

Размерът на семействата също оказва влияние върху търсенето на редица стоки. Предпочитанията на малките, средните и големите семейства не са еднакви по отношение на жилищата, мебелите, транспортните средства, размера на опаковките на хранителните стоки и други.

Силно влияние върху търсенето на потребителски стоки оказва и структурата на семействата по равнище на доходите. То намира израз във вида, количеството и качеството на търсените потребителски стоки и услуги. Във връзка с това интерес представлява и степента на заетост на населението, което влияе пряко върху доходите и равнището на неговото платежоспособно търсене.

Определен интерес за икономиката представлява и образователната, професионалната и квалификационна структура на потребителите. От тази структура зависи възможността фирмата да подбере и назначи необходимия й персонал, отговарящ на установените от нея изисквания в съответствие с конкретните параметри на демографската среда.
------------------------------------------------

0058: Икономическа физика или механика (Ikonomicheska fizika ili mehanika).

2011-09-03T07:26:00.000-07:00

До края на XIX век икономиката се разглежда като икономическа физика или като механика на количеството и цената. Този механистичен подход е продиктуван преди всичко от достиженията на техниката. Такива механистични тенденции се наблюдават и в други обществени науки.

Но този подход отклонява погледа на икономистите от същността на икономическите процеси, а именно - от икономическия субект (с процеса му на вземане на решение, поведение и преживявания, съпътстващи участието му в икономическия живот). Този недостатък започва да се преодолява в края на XIX и началото на XX век (до 30-те години).

Потребителското поведение започва да привлича интереса на икономистите, но икономическият субект все още е разглеждан като "хомо икономикус" - като рационално действащ индивид, който в своето поведение се ръководи от максимализацията на ползата, която може да извлече от взаимодействието си с другите икономически субекти.

Но все пак и този начин за разглеждане на икономическия субект е твърде ограничен - предполага се, че индивидът разполага с пълния обем пазарна информация, на основата на която той взима рационално решение (за покупка или друго действие на полето на пазара).

Поведението на така разглеждания икономически субект може да се счита за предсказуемо (и ако то наистина е такова, това е много важно за икономиката). Създават се модели на потребителското поведение, които се обуславят от икономически величини: цена, печалба и др.

С развитието на пазара обаче потребителите задоволяват не само своите екзистенциални потребности, но започват да формират и нови потребности, за които често не може да се открие рационална мотивация.

Така че в средата на XX век "крачката, направена напред" се оказва недостатъчна, защото не е достатъчно вниманието да е насочено само към рационалните основания, а и към нерационалните основания, които често моделират потребителското поведение.

Например, случаят с боновите книжки при приватизацията: поведението на потребителите, у които определено липсва активност за закупуване на бонови книжки, не може да се обясни с икономически величини или с рационални основания - очевидно тук се намесват и други основания.

Така, че стига се до необходимостта икономическата наука да се интегрира с други науки (социология, психология) за да се сложи окончателно край на икономическата физика и механика.
------------------------------------------------

0057: Технологична среда на икономиката (Tehnologichna sreda na ikonomikata).

2011-08-29T03:47:00.000-07:00

Развитието на науката, техниката и технологиите оказва изключително силно влияние на икономиката и в живота на хората, разкрива пред тях нови, понякога “неограничени” възможности, но и поражда трудни за решаване проблеми. Нарастват разходите на фирмите за изследване, създаване и развитие на нови технологии и продукти.

Влиянието на научно-техническия прогрес върху икономиката на страната не е еднакво във всички отрасли и дейности. То се проявява с особена сила в редица отрасли и производства, характеризиращи се с широко приложение на високи технологии, с бързо технологично и продуктово обновяване на производството.

Други браншове на икономиката изпитват в по-малка степен влиянието на научно-техническия прогрес. Редица фирми се ориентират към усъвършенстване на съществуващите технологии и продукти и в по-малка степен към прилагане на принципно нови технологии. Други бизнес организации се ориентират към имитация на новите продукти, създадени от конкурентите.

Ускоряването на научния и технологичния прогрес се съпътстват и със засилване на контрола на държавата върху новите технологии и продукти. Особено се засилва контролът по безопасността и безвредността на новите

хранителни продукти,
лекарства,
транспортни средства,
битова техника,
продукти за опазване на околната среда,
други потребителски стоки.

Създаването и прилагането на нови технологии и технически средства играят важна, а често и решаваща роля за поддържането и повишаването на конкурентността на икономиката.

Това налага всяка фирма да следи за възникването на нови технологии не само в отраслите, към които принадлежи, но и в други отрасли, които могат да създадат и предложат на пазара стоки – заместители на нейната продукция.
------------------------------------------------

0051: Добре ли оценяваме риска около нас?

2010-12-03T23:45:00.000-08:00

През последните две столетия страните от Северна Америка и Европа съществуват в условията на пазарна икономика. Добре са известни достойнствата на този тип стопанство - ефективно използване на капитала, работната сила и други “фактори на производството”; оперативно и ефективно реагиране на производството на промяната в търсенето и неговото адекватно удовлетворяване;

Фотоизточник: images.google

“автоматично” регулиране на пропорциите на общественото производство (“саморегулиране” на икономиката) и т.н. Заедно с това тези достойнства се съчетават с достатъчно сериозни “минуси” и “разноски”. Главни между тях са: ограниченото платежоспособно търсене, неустойчивостта на икономическото развитие и непредсказуемостта на промените в икономическата конюнктура. В крайна сметка посочените недостатъци на “пазарната” икономика се изразяват в кризите на свръхпроизводството, банкрута, забавяне на икономическия ръст, понижаване жизненото равнище на населението, социални взривове, унищожаване на стоковите запаси, “срутване” на фондовите пазари.

Фактически, става дума за пазарни рискове, свързани с неустойчивостта и недостатъчната прогнозируемост на фондовите, паричните, кредитните и стоковите пазари.
В ХХ в., особено след втората световна война, страните с развита пазарна икономика (капиталистическите страни), се научили в определени граници да прогнозират и оценяват пазарните рискове и в известна степен да ги управляват.

На макроикономическо ниво, с оценката и управлението на рисковете се е занимавала и продължава да се занимава държавата, на макроикономическо ниво - разнообразните субекти на стопанската дейност - банки, промишлени предприятия, застрахователни компании и т.н.

В тази област е натрупан богат опит, полезен за организацията на стопанската дейност в нашата страна, в условията на непрекъснат преход на икономиката към пазарни форми на стопанисване на държавно и корпоративно нива.

В последното десетилетие се появиха много публикации, наши и чужди, по проблемите на оценката и управлението на различните видове пазарни рискове- търговски, валутни, кредитни и т. н.

В повечето публикации по въпросите на рисковете в стопанската дейност се говори малко или въобще не се говори за новото “поколение” рискове, с които “пазарната икономика” на промишлено развитите страни започнала да се сблъсква не отдавна, в последните 10-20 години. Тяхното значение още не е осмислено на държавно и корпоративно ниво.

Впрочем тези рискове могат да се окажат дори по-опасни за отделните субекти на стопанската дейност и за цялата икономика и обществото, в сравнение с “традиционните” пазарни рискове. Нека сега да отделим две основни групи “нови” рискове - глобализацията и екологията, които тепърва ще ни показват какво означават понятията криза, бедствие, катастрофа …
------------------------------------------------

0045: Някои основни принципи на икономиката.

2010-11-20T06:22:00.000-08:00

Фундаменталните принципи на съвременната икономика предполагат частна собственост и конкуренция като условия за ефикасна стопанска дейност. В България до скоро липсваха и двете условия. Те са в процес на създаване. Ударението, обаче се поставя само върху частната собственост и либерализацията на търговията, с което се подменя създаването на конкурентни пазари. Разбира се, либерализацията на търговията е важна, но нейните ефекти не могат да се проявят напълно без конкурентна икономика. А либерализацията без конкурентна икономика води до злоупотреби във взаимоотношенията между стопанските партньори. Защото започва да действа законът на силата (и монополната позиция), а не силата на закона.
Поставянето на приватизацията във фокуса на трансформацията се аргументира с мотивацията. Смята се, че приватизацията е единственият механизъм, способен да създаде икономическа мотивация за ефикасна стопанска дейност.

Фотоизточник: images.google

Приватизация е необходима, но тя сама не е достатъчна, за да създаде ефикасен мотивационен механизъм. Това е вярно за семейната фирма, но не е вярно за средните и големи компании, в които има разделение между функциите на собствеността и на управлението. То не е вярно и при качеството на приватизацията в България.
Основен двигател сега е качеството на управлението, а управляващите могат да бъдат съсобственици, но могат и да не са такива. А доходите им като високо квалифицирани наемни служители – под формата на заплата и премии може да превишават значително доходите им като съсобственици – под формата на дивидент.
Управляващите действат в пазарна среда, в която потребителите не се интересуват от вида на фирмата производител на стоката. За купувача са важни само качеството и цената на стоката. А качеството и цената зависят главно от конкурентната среда, в която производството протича и продукцията се реализира. Купувачът купува дадена стока не защото предпочита един или друг вид собственост на фирмата производител, а понеже приема качеството и цената на нейната стока. За него няма значение дали фирмата производител е частна или държавна.
------------------------------------------------

0044: До какво се свеждат външноикономическите отношения в пазарната система? (Ikonomika - vanshnoikonomicheski otnoshenia / External relations)

2010-08-30T14:01:00.000-07:00

Do kakvo se svejdat vanshnoikonomicheskite otnoshenia v pazarnata sistema (External Relations)

Пазарноикономическата система е ориентирана навън, към свободния международен пазар. В съвременни условия външноикономическото сътрудничество се счита лост за увеличаване на заетостта, за стопанската хармонизация между отделните национални икономики, за постигането на макроикономически цели, немислими в условията на т.нар. „автархия”.
В Римския договор за образуване на сегашния ЕС са заложени постановки на свободната търговия, изразяваща се в готовността на страните – членки да осигурят движенията на факторите на производство в общността – работна сила, стоки и капитали.
Днес говорим за „единно икономическо пространство” в ЕС, което означава, че принципите на външноикономическо сътрудничество стават основополагащи за модерната евроинтеграция (но и за интеграция въобще).
В трансграничната търговия се ползват т.н. „резервни валути” – т.е. валутите на мощни икономически системи (икономиките на водещите индустриални държави в света). Те заместват пълноценните, т.н. класически пари – монетите от благородни метали.
Тъй като в съвременни условия златото и среброто са демонетаризиране, т. е не изпълняват вече своята „класическа” функция на световни пари, тяхната роля се изпълнява от:

американския долари (в долари днес се тарифират около 75% от всички трансгранични сделки);
в евро, което има постоянен растящ дял в световната търговия и е валутата на ЕС;
и някои други валути (швейцарски франк, британската лира и японската йена, чийто дял обаче е сравнително малък).

Независимо от тяхната твърдост, сегашните резервни валути подлежат на борсови котировки, както и другите масови стоки – напр. зърното, нефта, черните метали и др.
Валутният курс означава цената на една валута, измерена спрямо друга валута. Курсовете се променят под влияние на фактори като уравновесеност на платежния баланс, хармонично развитие на икономиката, наличие на военно-политически предимства и т.н.
От тази гледна точка, всички развити икономики се стремят да постигнат равновесие в техния външнотърговски баланс – т.е. те се стремят към стойност на вноса, която да бъде приблизително равна на стойността на техния износ, измерена чрез някоя от „резервните” валути.
Равновесието означава от чисто прагматична гледна точка, че дадената макроикономическа система „се простира според своята черга”. Това означава, че поддържането на външнотърговски уравновесен баланс означава правилна включеност в системата на международното разделение на труда.
Възможни са временни неравновесия, като е желателно те да са предизвикани от усиления временен внос на инвестиционни стоки, осигуряващи вътрешно ускорено развитие на системата и бъдещи приходи от износ.
------------------------------------------------
© 2010, Диди Панкова - автор, All rights reserved!
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!
икономика, ikonomika,
Още новини по икономика тук: novini po ikonomika
Обсъждания за надомни възможности за доходи тук: nadomni dohodi

0043: Елементарните принципи на производството (Ikonomika - proizvodstvoto / Production)

2010-08-30T13:37:00.000-07:00

Elementarnite principi na proizvodstvoto (Production)

Същността на икономиката се олицетворява с производството. Асоциира се с това, което се произвежда, защото от произведените стоки и услуги зависи нашият жизнен стандарт.
Изложението на микроикономическата концепция за производството нека започнем с пример от селското стопанство. Фермерите използват машини, торове, химикали, обработват почват и получават аграрни продукти, да предположим жито.
Допускаме, че всеки фермер използва минимум ресурси и организира ефективно производство, в резултат на което максимизира печалбата. Основен въпрос за него, както и за всеки производител е; при дадени разходи какво количество продукти ще получи.
На практика това зависи от техническите знания и качеството на производствените фактори, т.е. от равнището на технологията. При определена технология и качество на производствените фактори може да очакваме точно определено количество зърно.
Отношението между величината на разходите и на получения резултат се нарича производствена функция. Тя изразява зависимостта между максимално възможния производствен резултат и изискуемите за него производствени разходи. Тази зависимост предполага винаги дадено технологично равнище.
Пример за производствена функция е и зависимостта между количеството нефт, преминаващо за единица време през нефтопровод с определен диаметър на тръбата, дадено компресорно налягане, вискозитет на нефта, наклон на терена, върху който е разположен нефтопровода и т.н.
И така, връзката между разходите и крайния резултат зависи от техническото състояние на производствените фактори. В приведените примери всеки производствен фактор има определено технологично равнище в дадения период. Когато това равнище се промени, изменя се и крайният резултат.
При друга комбинация на производствените разходи фермерът ще произведе различно количество пшеница, а в електроцентралата ще бъде произведено различно количество електрическа енергия.
При вземането на решения фирмите са поставени в условия, които ги задължават постоянно да наблюдават и анализират поведението на два различни пазара – на производствените фактори и на завършените стоки и услуги.
Адаптацията към двата пазара и рационализирането на съответните решения на фирмата в много голяма степен зависят от производствената функция, тъй като тя формира приноса на отделния производствен фактор в цената на крайния продукт.
------------------------------------------------
© 2010, Диди Панкова - автор, All rights reserved!
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!
икономика, ikonomika,
Още новини по икономика тук: novini po ikonomika
Обсъждания за надомни възможности за доходи тук: nadomni dohodi

0040: Обществен капитал и обществена глупост (Ikonomika - obshtestveni kapital i glupost / Social capital and public stupidity)

2010-08-24T05:37:00.000-07:00

Obshtestven kapital i obshtestvena glupost (Social capital and public stupidity)

За обществен капитал в икономиката се говори сравнително отскоро (от 70-те и 80-те година на 20-ти век). Характерно за него е, че може да направи по-ефикасни другите видове капитал и тяхната продуктивна комбинация.

Разработка на Световната банка от 1998 г. нарича обществения капитал липсващата връзка. Според банката този капитал се отнася до вътрешната обществена и културна свързаност на обществото, нормите и ценностите, които управляват взаимодействията между хората и институциите, в които те са поставени.

Фотоизточник: images.google

Обществения капитал е лепилото, което държи групите в обществото заедно и без което не може да има икономически растеж и човешко благосъстояние. Без него обществото ще колабира, пише в доклада на банката.

Според едно от многото определения на обществения капитал той е набор от хоризонтални връзки и съдържа обществени мрежи и свързаните с тях норми, които имат ефект върху продуктивността на общността. Страни със сходни природен, фактически и човешки капитал постигат различен икономически резултат.

Фотоизточник: images.google

Качествения обществен капитал е причината „загубилите” Втората световна война Германия и Япония да се възстановят и стигнат до благоденствие за едно поколение, а някои от „спечелилите” да продължават да тънат в мизерия.

Някои учено определят ниското ниво на обществения капитал като обществена глупост. Обществена глупост е например един да копае дупки, а друг след него да ги зарива, тъй като липсва втория, който да поставя дръвчета в дупките .

Обществена глупост е и неразделното изхвърляне на боклука, закърпването на дупки по пътищата така, че след няколко месеца отново да се появят на същото място, или поддържането на огромна администрация, която в желание да си намери работа създава проблеми, вместо да решава такива.

Фотоизточник: images.google

Най – общо казано, ако липсва добра организация и кипи безсмислен труд, има проблем в обществения капитал и може да се говори за обществена глупост.

Източници:
http://ikonomika1.blogspot.com/2010/07/0024-ikonomika-iztochnici-economy.html
------------------------------------------------
© 2010, Диди Панкова - автор, All rights reserved!
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!
икономика, ikonomika,
Още новини по икономика тук: novini po ikonomika
Обсъждания за надомни възможности за доходи тук: nadomni dohodi

0038: Икономическото бреме на екологичния ефект (Ikonomika - bremeto na ekologichnia efekt / The burden of environmental impact)

2010-08-23T05:26:00.000-07:00

Ikonomicheskoto breme na ekologichnia efekt (Economic burden of environmental impact)

В икономикса, както и в стопанската политика, непрестанно припламва дискусия по екологичните проблеми между обезпокоените от екоефекта на икономическия растеж и вярващите във възможностите на технологичната революция.

Фотоизточник: images.google

Последните смятат тревогата на еколозите преувеличена, защото екопроблемите бледнеят пред проблемите, свързани с бедността, безработицата, икономическата неефективност, финансовата нестабилност.

Вече видяхме, че проблеми с вторичния ефект възникват от употребата на ресурсите, които не могат да се присвояват. Тяхното потребление предизвиква разходи или изгода за трети лица.

Този ефект от поведението на стопанските агенти не се вплита в пазарните трансакции. Огромен е вторичният ефект на публичните блага. Изгодата от тях е неделима, отнася се за цялото общество, независимо дали е желана, или не от отделни лица.

Същото се отнася и за разходите, свързани с тяхното производство. Но в случая ние се интересуваме от вторичния екологичен ефект при употребата на благата и влиянието му върху пазарната ефективност.

Да си представим електростанция, която използва твърдо гориво и заедно с производството на електроенергия произвежда и серен диоксид, който уврежда здравето на работниците, а значи и медицинските разходи на компанията.

Но голяма част от бремето на отпадъчния продукт за нея е външен, той нанася вреда на региона и предизвиква разходи за неговото отстраняване. Компанията е предприемаческа организация и се стреми да максимизира своята печалба.

Да анализираме нейното поведение по отношение към необходимостта да бъде отстранено бремето на замърсяването, което предизвиква.

Фотоизточник: images.google

Компанията трябва да реши най-напред колко ще бъде емисията на серен диоксид. Ако тя не прави пречистване на отпадъчните газове, здравословното състояние на заетите ще се влошава и това ще намалява производителността на труда, а значи и печалбата.

А пречистването на токсичния товар ще струва много скъпо, необходими са големи инвестиции, което пък ще влоши нейната конкурентноспособност.

Следователно ръководството трябва да намери някакъв начин за отстраняване на замърсяването. Той се намира , като съпоставим пределните разходи за отстраняването им с пределния приход от тях.

Да предположим, че пределната изгода за фирмата е 10 лева на тон серен двуокис. Допускаме също, че пределните разходи за отстраняване на 50 тона от нормалната емисия от 400 тона също са 10 лева.

При това положение за пределните разходи и пределния приход от тях логично е директорският съвет да реши от 400-те тона отпадъчни продукти да бъдат пречистени 10 тона.

Останалите 350 тона ще бъдат бремето на вторичния екологичен ефект. Само така предприемаческото поведение на фирмата ще бъде изградено върху принципа на най-малките производствени разходи.

Да предположим, че експертна група измерва общото влияние на емисията на серния диоксид и оценява социалната пределна изгода от пълното очистване на токсичните газове10 пъти по-високо в сравнение с изгодата за компанията.

Фотоизточник: images.google

Това означава, че всеки допълнителен тон ще изисква допълнително 100 лева, от които компанията ще поеме 10 лева, а останалите 90 лева ще трябва да финансира обществото.

Защо компанията не включва в своята изгода останалите 90 лева от всеки добавъчно почистен тон серен диоксид? Защото тази изгода за нея е външна, тя не увеличава собствената й печалба.

Облагодетелствани са други фирми и производители в региона. Логично е да предположим, че тя няма да прави и разходи за цялостното екологично почистване от замърсяването, което сама предизвиква.

Анализът ни позволява да видим по какъв начин екологичното замърсяване и другите вторични ефекти водят до нежелана икономическа неефективност.

След като частните предприемачески решения за контрол върху замърсяването са неефективни, има ли по-добра алтернатива?

Съществува ли възможност решение да бъде намерено чрез преговори между замърсителя и потърпевшите, или то ще дойде по съдебен ред? А съществува ли инженерно решение на проблема?

Нека предположим, че в същата компания експертите са пресметнали, че равновесието между пределните социални разходи и пределната социална изгода е при 50 тона пречистени газове от общо 250 произведени.

Пресмятат също, че пределните разходи за пречистване на един тон са 40 лева, на които съответства пределна изгода също от 40 лева.

Фотоизточник: images.google

Защо за фирмата ще бъде ефективно да емитира 150 тона серен диоксид вместо 400 тона? Защото на това равнище нетната обществена стойност от производството е максимизирана.

Отново стигаме до извода, че и при съпоставяне на вредите от замърсяването и изгодата от очистването на външните за фирмата вторични ефекти важи същото правило – пределните социални разходи да бъдат равни на пределната социална изгода.

Измерването се прави с помощта на аналитичния метод разход - печалба, който показва, че крайните позиции на еколозите за нулево равнище на замърсяването или за нулев риск от вторичните ефекти, ако бъдат приложени в икономиката, ще доведат до разхищение на оскъдните ресурси.

Фотоизточник: images.google

Ако обществото си постави задачата „нулево замърсяване”, ще са необходими колосални разходи за очистване на замърсителите, а изгодата ще бъде много скромна.

В редица случаи просто е невъзможно нулево замърсяване. Ако бъдат заставени фирмите да очистват всички емитирани от тях замърсители, това означава металургията да спре да произвежда, автомобилният трафик да спре, производството на електроенергия от твърдо гориво да бъде преустановена.

Проблемите се решават чрез компромис, балансирайки между добавъчната полезност от всяка единица производство и добавъчната вреда от него.

Източници:
http://ikonomika1.blogspot.com/2010/07/0024-ikonomika-iztochnici-economy.html
http://okolnatasreda.blogspot.com/2010/07/0024-okolna-sreda-iztochnici.html
------------------------------------------------
© 2010, Диди Панкова - автор, All rights reserved!
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!
Още новини по икономика тук: novini po ikonomika
Обсъждания за надомни възможности за доходи тук: nadomni dohodi

Иновации като новаторска дейност.

2010-08-19T23:21:00.000-07:00

Иновацията е носеща успех и резултат новаторска дейност. Иновация са всички нови идеи, които могат да се трансформират в нови продукти, технологии, методи, структури, организация и др. Иновацията може да приеме много различни форми:
подобряване и усъвършенстване на съществуващите технологии.
➢ внедряване на нови продукти, базиращи се на нови технологии;
➢ нови методи, пазари, структури, организация, мениджмънт и др.
Иновацията се базира или на чуждестранен опит, или на собствени проекти, които водят до материализация и комерсиализация на дадена идея. Тя се осъществява в национален мащаб, регион или в отделна фирма. Полезният ефект от иновацията трябва да бъде доказан в потреблението.
От посоченото по-горе може да се направи изводът, че иновацията е могъщо средство за печелене на стратегическо предимство пред конкурентите. Нейната цел е да се реализират резултатите на системата с повече ефективност.
Иновациите са сложен комплекс от научно-технически, икономически, екологични и социални параметри. Техните разностранни аспекти са причина за съществуването на много класификации. На базата на различни класификации, може да се посочи обобщен вид на видовете нововъведения във фирмата:
• Основни иновации - изцяло обновени или напълно нови продукти, технологии, процеси. Системата на радикалните иновации създава нов икономически потенциал за съществено повишаване на ефективността на производството и разкрива нови области и насоки за производствена дейност. При тях доминират техническите фактори поради това, че те реализират качествен скок в състоянието на производството. Те се базират на научно откритие или изобретение. Между изобретението и широко мащабното му приложение е на лице лаг от 20 до 60 години. Отдалечеността на крайният ефект при основните иновации е причина за рисковия им характер.
• Вторични иновации или подобрения. Подобренията са иновации,насочени към повишаване на качеството на съществуващите продукти, технологии, процеси, създадени от основните иновации. Главната функция на подобрените иновации е усвояването на създадения от основните иновации ефективен потенциал. Подобрените иновации като най-масови се характеризират с ниска степен на неопределеност и са по-малко рискови от гледна точка на инвестирания в тях капитал.
Псевдоиновации:
➢ неголеми иновации на продукта, които не повишават ефективността при използването му от потребителя.
➢ иновации, които повишават ефективността на един процес, но намаляват ефективността на системата като цяло.
➢ Иновации, които подобряват ефективността на системата в краткосрочен период, но в дългосрочна перспектива водят до големи загуби или неравновесия.
В зависимост от областта, в която действат, иновациите са:
➢ продуктови;
➢ технологични организационни ;
➢ управленски;
➢ научни;
➢ иновация на ниво механизъм, подход.
Иновациите могат да се отнасят до:
➢ оръдията на труда;
➢ предметите на труда;
➢ крайни продукти за потребление от населението;
➢ иновация за нов продукт;
➢ иновация за произвеждан продукт.
--------------------------------------------------
© 2010, Диди Панкова - автор, All rights reserved!
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!
икономика, ikonomika,
Още новини по икономика тук: novini po ikonomika
Обсъждания за надомни възможности за доходи тук: nadomni dohodi

0034: Управление на ресурсите - пресечната точка на икономиката и екологията (Ikonomika - upravlenie na resursite / Resources management)

2010-08-19T13:01:00.000-07:00

Upravlenie na resursite - presechnata tochka na ikonomikata i ekologiata (Resources management)

Управлението на ресурсите зависи от това дали те са възобновяеми. Невъзобновяем ресурс е този, полезността на който е дадена от разполагаемото му количество и не може да бъде възпроизведен достатъчно бързо, за да е годен за промишлена експлоатация.

Пример за такива ресурси са каменните въглища, които са престояли в земята милиони години, преди употребата им да отбележи цял етап от развитието на човешката цивилизация. Към тях спадат минералните ресурси и повечето от полезните изкопаеми.

Фотоизточник: images.google

Възобновяеми са ресурсите, чиято полезност регулярно се възобновява и те могат да бъдат употребявани неопределено дълго време.

Слънчевата енергия, обработваемата земя, водата, горите, рибното богатство са сред най-значимите възобновяеми ресурси.

Принципите на ефективното управление на тези две категории ресурси са съвършено различни. Ефективната употреба на невъзобновяемите ресурси влече след себе си разпределение и на последното разполагаемо във времето количество.

Затова винаги присъства въпросът колко да употребим сега и колко в бъдеще. Например дали сегашното поколение да „изконсумира” разполагаемото количество природен газ, или да остави една част и за следващото поколение.

Противоположен е подходът при употребата на възобновяемите ресурси. Грижливата им експлоатация означава да бъде осигурен постоянен поток от тяхната полезност, което означава да се поддържа тяхното възобновяване.

Например постоянният поток от полезност при експлоатацията на горите означава да бъде залесено сечището, при експлоатацията на рибното богатство възобновяемият риболов означава и регулярно поддържане на водоема и подхранване на рибните пасажи.

Фотоизточник: images.google

Какви особености има усвояването на ресурсите, които са частна собственост, а полезността и разходите за поддържането им се улавят от пазарният механизъм.

Значимостта им за националната икономика се измерва с относителният им дял в съвкупното производство, който се променя с течението на времето.

Но дори и когато е незначителен, би било много глупаво да се подценява значението им за икономическия растеж. Все някой ден разполагаемите, но невъзобновяеми ресурси ще се изчерпят.

Нищо не би могло да потопи индустриалната икономика така бързо в хаоса и бедността, както това може да направи изчерпването на използваемите енергийни източници за двигателите с вътрешно горене, централното отопление, електромоторите и електрониката.

Засега почти 96% от консумираната енергия се произвежда от невъзобновяеми ресурси – твърдо, течно и газообразно гориво. Днешното поколение би ли ограничило употребата на тези средства, за да се наслаждават от употребата им неговите внуци?

Икономиксът посочва два възможни отговора. Първо, твърдото, течното и газообразното гориво са лимитирани (изчерпаеми) източници, но те не са същностни.

Същностен ресурс е кислородът, защото той няма заместител, докато всички познати енергийни запаси имат заместители.

Въглищата могат да се заместят с газ, могат да се газифицират или втечняват, ако това е необходимо. Когато познатите енергоносители се изчерпят, може да се премине към използването на ядрено гориво, а когато и то се изчерпи, преходът ще е към използването на слънчевата енергия или някакви други алтернативни нейни форми.

Фотоизточник: images.google

Второ, необходимо е да се подхожда грижливо към изцеждането на производителност и ефективност на ресурсите. Много природозащитници са убедени, че природните ресурси, подобни на горите и девствената природа, са особен вид капитал и е необходимо грижливо да се пази, за да може икономическият растеж да бъде непрекъсваем и неизчерпаем.

Все по-широко се възприема убеждението, че природните ресурси, подобно на другите видове капитал, с които разполага обществото – човешки възможности, образование, информационни технологии, наука, трябва да се съхраняват чрез инвестиции.

В този пункт екологията и икономиката се различават. Еколозите смятат, че и бъдещите поколения ще живеят в зависимост от полезността, която ще им доставят съществуващите природни богатства в познатия им вид.

Икономистите поставят ударението върху относителната производителност на видовете ресурси. В зависимост от нея се формира и съставът на активите.

Фотоизточник: images.google

Не е възможно още от сега да се определи дали бъдещите поколения повече ще разчитат на природните ресурси – нефт, газ, твърдо гориво, или на информационните технологии, лабораториите, библиотеките и науката.

Източници:
http://ikonomika1.blogspot.com/2010/07/0024-ikonomika-iztochnici-economy.html

http://okolnatasreda.blogspot.com/2010/07/0024-okolna-sreda-iztochnici.html
--------------------------------------------------
© 2010, Диди Панкова - автор, All rights reserved!
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

0033: Какво цели валутната политика на Европейският съюз? (Ikonomika - valutnata politika / Monetary polisy)

2010-08-16T13:20:00.000-07:00

Kakvo celi valutnata politika na Evropeiskia sauz? (Monetary policy)

Валутната политика на Европейския съюз цели необратимо фиксиране на валутните курсове на всички национални валути, участващи (до 1999 г.) в съюза с цел въвеждане на единна обща валута и единна парична и валутна политика, насочена към висока стабилност на цените.

Фотоизточник: images.google

С цел изравняване на основните изисквания в страните от ЕС валутната интеграция се осъществява на три етапа:

За гражданите на ЕС първият етап започна на 1 юли 1990 г. От този момент свободното движение на капитала (свободно движение на стоки, услуги, капитал и хора) се осъществява безпрепятствено (с преходни етапи за икономически по-слабо развитите страни в общността – Испания, Португалия, Гърция и Ирландия);
Втория етап започна от 1 януари 1994 г. С началото на подготвителните раяботи за Европейския валутен институт във Франкфурт за изграждане на Европейската централна банка (ЕЦБ);
Третия етап е свързан с въвеждането на единна европейска валута за страните от ЕС.

Фотоизточник: images.google

Главния критерий за навлизане в този етап е изпълнението на т.нар. „критерий за конвергенция”, които изискват в отделните страни:

Инфлацията да достига максимално 1,5 % над средната величина в трите най-стабилни страни от ЕС;

Новоформираният държавен дълг да не надвишава критериите за съблюдаване състоянието на бюджета и бюджетния дефицит;

Лихвеният процент по дългосрочните кредити да не надвишава средното му равнище в трите страни с най-ниска инфлация с повече от 2%;

Съответната национална валута трябва да участва в Европейската валутна система и да не е претърпяла обезценяване през последните 2 години.

Фотоизточник: images.google

През третия етап независимата ЕЦБ ще поеме компетентността за паричната политика на националните централни банки.

Това означава, че страните от ЕС делегират отговорностите на националната парична политика на общността. В хода на изпълнението на своите задачи ЕЦБ е задължена да гарантира стабилността на цените като върховен приоритет.

Въвеждането на еврото не означава валутна реформа. Ако в момента на въвеждането му, стойността му се равнява примерно на 2 DM, преизчисляването на сумите от германски марки в евро става в съотношение 2:1.

Месечната заплата от 3000 марки ще стане 1500 евро, а един билет за кино вместо 10 марки ще струва 5 евро. Ето защо, преминаването към евро няма да повлия на покупателната сила.

По време на преговорите в Маастрихт Великобритания прокара едно изключение за себе си, според което, макар че е изпълнила критериите за конвергенция, тя не е длъжна да участва в ЕВС.

Фотоизточник: images.google

Дания също прояви известна резервираност по отношение на договорното обвързване, което да стане след провеждане на референдум.

Източници:
http://ikonomika1.blogspot.com/2010/07/0024-ikonomika-iztochnici-economy.html
--------------------------------------------------
© 2010, Диди Панкова - автор, All rights reserved!
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

0032: Двете страни на данъците (Ikonomika - danycite / Taxes)

2010-08-12T12:59:00.000-07:00

Dvete strani na danycite (Taxes)

Данъкът е определено със закон плащане от страна на физическите и юридическите лица в полза на държавата. Това плащане подлежи на задължително изпълнение ако са налице определени също дефинирани в законите предпоставки:

реализиране на доход;
осъществяване на продажби на стоки и услуги;
притежаване на видове недвижими и движими имоти;
промяна в собствеността на дадени възможности;
упражняване на съответни видове икономически дейности и пр.

Фотоизточник: images.google

Данъците са основната форма на присвояване от страна на държавата на полагащия й се дял от брутния вътрешен продукт. Например в българския бюджет данъците осигуряват кръгло 80% от всички постъпления.

В съвременните държави с добре развита икономика няма класи и касти, които въз основа на привилегирования си обществен статус да са освободени от плащането на данъци.

Установеното в последствие равноправие между всички граждани (и юридически лица) по отношение на данъчните задължения обаче не изключва установяването на данъчни преференции примерно за социално слаби слоеве, за инвалиди, за целите на създаване на допълнителна заетост и т.н.

Според показаната до тук логика съвременните данъци са израз на равноправието пред закона и те не би трябвало да установяват и закрепват трайни привилегии и по този начин да дискриминират едни или други лица и обществени слоеве за сметка на други.

Като изключение обаче чрез данъците биха могли да се предоставят повече или по-малко продължително важащи преференции.

Типичен пример за дискриминационен данък например е съществувалия у нас ергенски данък, тъй като той практически не създаваше някакви плюсове, преференции за семейните с деца, а само се отразяваше негативно – наказателно върху доходите на несемейните и бездетните.

Фотоизточник: images.google

Данъците са като двуликия Янус. От една страна те традиционно са проявление на суверенната държавна воля, на върховенството на държавната власт, на нейната сила и на възможностите й да упражни принуда, да вземе своето.

От друга страна, те се явяват едно от въплъщенията, една от сферите на практическата реализация на демокрацията.

Балансът обаче между тези две страни на данъка винаги е конкретен и много деликатен, социалното равновесие може да се окаже крехко, когато везната чувствително се отклони както в едната, така и в другата посока.

При това следва да е ясно, че разминаването между добре звучащата теория и ежедневната практика не е нещо необичайно и безпрецедентно дори в най-развитите западни страни.

Представителната демокрация съвсем не е имунизирана от злоупотреби, бюрократичност, корупция и др.

Разбира се, наред с визираната основна двояка характеристика, при различните видове данъци в една или друга степен могат да се констатират и конкретни, често противопоставящи се една или друга изяви на редица вековни общоморални принципи.

Фотоизточник: images.google

Такива са принципите на обществената справедливост и съпричастността, на солидарността, колективизма и социалната сплотеност, на свободата и индивидуализма, на равния старт и на отговорността, която всеки носи сам за себе си от рождение.

0031: Какъв е смисълът от съществуването на държавния бюджет? (Ikonomika - dyrjaven budjet / State Budget)

2010-08-11T11:43:00.000-07:00

Kakav e smisalat ot syshtestvuvaneto na dyrjavnia budjet? (State Budget)

Държавния бюджет е неотменим атрибут на съвременната държавност, той е една от най-важните, първостепенни проявления и характеристики на държавния суверенитет.

Той е изложение, сметка, баланс на държавните приходи и разходи и описание на начините за финансиране или инвестиране на салдото помежду им (между приходите и разходите) за определен период от време (най-често една година).

Под „държавен бюджет” разбираме „консолидиран държавен бюджет”, т.е. двете понятия се употребяват паралелно - синонимно.

Фотоизточник: images.google

Бюджетът е числен изказ на правителствената програма, той се явява огледало на финансово-икономическата дейност на парламента и правителството, или метриран израз на политиката на правителството.

В контекста на държавния бюджет различаваме два вида политика: фискална и бюджетна. Фискалната е политиката на осигуряване на бюджетни постъпления, политиката на приходите, на набавянето на бюджетни финанси.

А бюджетната политика е политика на разходите, на употребата на бюджетни средства, на харченето на бюджетните пари.

Държавния бюджет е производен от състоянието на националната икономика. Следователно основен източник на всеки държавен бюджет е текущият брутен вътрешен продукт (БВП) на съответната страна.

Фотоизточник: images.google

Само при настъпването на екстремална ситуация, държавната власт може да прибегне до попълване на държавния бюджет за сметка на вече акумулираното национално богатство (примерно на капитала на фирмите, на личното имущество на гражданите).

Държавния бюджет може да се финансира и от външни източници – това са главно заеми, кредити, а също и да набира и външни приходи от помощи, дивиденти, репарации, компенсации, контрибуции и пр.

Външните източници не могат обаче да бъдат равностойни на вътрешните източници, например заемите не могат да заменят данъчните постъпления.

Фотоизточник: images.google

Основните характеристики на държавния бюджет са аналогични на вече посочените за фискалната сфера, а именно: демократичност, законосъобразност, прозрачност, целесъобразност; икономическа обоснованост, приемственост, разумна умереност на приходите и на разходите.

При набирането на бюджетни приходи съществен елемент има фискалния мотив, който обаче сам по себе си е безмислен.

Нещо повече – дори относителното, подчиненото обособяване на фискалния мотив, каквото може да се констатира в съвременните демократични държави, все пак съдържа отделни елементи на ирационалност, даже – на своеобразен държавно-бюрократично организиран идиотизъм.

Икономика:
http://ikonomika1.blogspot.com/2010/07/0024-ikonomika-iztochnici-economy.html
--------------------------------------------------
© 2010, Диди Панкова - автор, All rights reserved!
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

0030: Ще спечели ли икономиката от държавната приватизация? (Ikonomikata - privatizacia / Privatization)

2010-08-09T11:05:00.000-07:00

Shte specheli li ikonomikata ot darjavnata privatizacia? (Privatization)

Под приватизация обикновено се разбира прехвърлянето по възмезден начин на държавна производителна (движима и недвижима) собственост и на държавна недвижима собственост в частни ръце.

Фотоизточник: images.google

По принцип разпродажбата на движимо държавно имущество по ликвидационна стойност (примерно на офис оборудване) не се счита за приватизация.

Тя не е ограничен, перманенетен ресурс, стойността на държавната производителна и собственост, подлежаща на продажба е крайна величина. Продажбата на въпросната собственост не се явява дългосрочен, стабилен източник на бюджетни постъпления.

Приватизацията не може да бъде аналог да речем на данъците, в които някои икономически теории съзират своеобразна „вечна рента” на държавата.

Приходите от приватизационни сделки са по-скоро кратковременен, страничен, третостепенен, не особено надежден източник на средства.

Ако ги отнесем към общите приходи на консолидирания държавен бюджет, то през последните години, въпреки интензивния процес на приватизация у нас, свързан с прехода към пазарна икономика, се получава дял от 2 до 6 %.

Фотоизточник: images.google

Основната дилема при приватизацията на държавна собственост е дали се гони максимална цена на подлежащото на раздържавяване имущество или пък би следвало да се търси най-подходящия инвеститор.

Абсолютно еднозначен отговор на тези въпроси няма. Универсалната рецепта е невъзможна, но все пак може да се твърди, че преследването на цената е по-скоро краткосрочно ориентирано, често късогледо решение, докато търсенето на адекватен инвеститор е от стратегически, дългосрочен характер.

Последното се опира на предложението, че попаднало в по-добри ръце, предприятието ще донесе по-голяма заетост, по-високи доходи, повече данъци и осигуровки в държавния бюджет.

При всяко положение успешната продажба на дадено държавно предприятие, което осигурява голяма заетост не може да се осъществи единствено и изключително по линия на търга, на конкурса, на ценовото състезание.

Дори само да се преценят евентуалните вероятности за „враждебно изкупуване” и ликвидиране на съответното производство се изискват познание на конкретната ситуация в бранша, на останалите играчи в него и изготвянето на съответните финансово - пазарни разчети.

Фотоизточник: images.google

Преговорите с потенциални инвеститори по необходимост следва да се практикуват за относително големи компании и само пълната прозрачност при въпросните преговори може, и то донякъде, да гарантира избягването на корупция.
--------------------------------------------------
© 2010, Диди Панкова - автор, All rights reserved!
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

0029: Какво представлява бюджетния дефицит? (Ikonomika - budjeten deficit / Budget deficit)

2010-08-08T13:04:00.000-07:00

Kakvo predstavliava budjetnia deficit? (Budget deficit)

Бюджетният дефицит е един от основните инструменти на държавното икономическо регулиране. Бюджетният излишък е относително рядко явление в стопанската практика.

Фотоизточник: images.google

Дефицитът в консолидирания държавен бюджет изпълнява две основни функции – преразпределителна и насърчителна.

Преразпределителната се откроява, когато държавата покрива дефицита в бюджета си за сметка на рефинансиране от централната банка и съответните допълнителни разходи, допълнителното търсене създадено от страна на държавата на вътрешния пазар се отразява проинфлационно - тоест ефектът е чисто преразпределителен.

Насърчителната функция е налице, когато посредством държавните дефицитни разходи успява да се задвижи мултипликаторът на икономиката, т.е. когато чрез финансовите инжекции пряко и опосредствано се натоварват ненатоварени до момента мощности, когато чрез допълнителните бюджетни разходи се инициира стопански растеж.

„Вълшебната граница” за бюджетен дефицит днес е 3% от БВП, тя е залегнала и в Маастрихтските (конвергентните) критерии на ЕС.

Фотоизточник: images.google

Във икономическата теория се признава, че не е възможно бездефицитно съставяне на държавния бюджет. Една от причините за това е инфлацията, която налага да се правят по-високи от планираните в бюджета разходи.

Когато разходите са по-малки (обикновено по време на криза), тогава намалява общото равнище на търсенето в икономиката. Свитото съвкупно търсене обикновено е причина за ускоряване на кризите. Ето защо тогава е необходимо да се прилага дефицитното финансиране на бюджета.

В контекста на бюджетния дефицит следва да бъде изяснено съдържанието на термина „широко балансиран бюджет”. При него се има предвид не ежегодното, а да речем седемгодишното балансиране на държавния бюджет с нулево салдо, като през едни години се реализира дефицит, а през други – съответно излишък.

Фотоизточник: images.google

Финансирането на бюджетния дефицит е отделна част, отделен елемент във функционалната структура на консолидирания държавен бюджет.

Във „Финансиране” влизат външното, вътрешното финансиране и приватизацията. Външното финансиране съдържа постъпленията и плащанията по главници на външни заеми.

Вътрешното финансиране включва кредитните взаимоотношения с БНБ, с другите банки и финансови институции в България, емисията на нелихвените погасявания по държавни и общински бонове и облигации, вземанията от търговски банки в несъстоятелност.

Фотоизточник: images.google

По този начин за покриване на някаква част от евентуалния бюджетен дефицит може да служи само положителния резултат (нетното външно финансиране), получен като разлика между входящия и изходящия поток на външните заемни средства. Обратното – отрицателното салдо естествено увеличава недостига в бюджета.

Третата съставляваща на частта „Финансиране” е нето – резултатът от приходите и разходите по приватизацията.

0028: Единна европейска валута? Има ли рискове и какви са те? (Ikonomika - riskovete na evroto / Euro - the risks)

2010-08-06T13:55:00.000-07:00

Edinna evropeiska valuta? Ima li riskove I kakvi sa te? (Euro – the risks)

Въвеждането на единна европейска валута означава, че валутните курсове твърдо се фиксират. Фиксирането обаче на погрешен от икономическа гледна точка обменен курс, напр. фиксиране на надценена германска марка, би предизвикало фатални последици за немския износ и катастрофални деформации в ценовата конкурентноспособност в единното валутно пространство.

Фотоизточник: images.google

Освен това, валутните курсове ще се фиксират почти година по-късно след определяне на участниците във валутния съюз.

Тази относително дълга междинна пауза би могла да предизвика спекулации на големите финансови пазари с дневен оборот над 1000 млрд. долара, които да породят по-нататъшни деформации в съотношението между обменния курс и реалната икономическа мощ.

Експертите са мнение, че окончателното преизчисляване на курса на националните валути в евро трябва да се осъществи през един относително по-дълъг период от година или година и половина.

Фотоизточник: images.google

Тъй като не всички членки на ЕС едновременно ще влязат в третия етап на икономическия и валутен съюз, ще се формират няколко групи:

Страни - членки на икономическия и валутен съюз (ИВС);
Страни – членки на ЕС, невлизащи във втория етап на ИВС;
Страни – членки на ЕС, които не желаят да встъпят в ИВС.

Страни – членки на ЕС, които в средносрочен план няма да бъдат в състояние да изпълнят условията за влизане и членство в ИВС или

Това разграничаване между „участие в ИВС” и „членство в ЕС” може да предизвика съществени проблеми от политически и икономически характер.

Освен това, ако критериите за стабилност се приемат буквално, т.е. кръгът на участниците в ИВС остане относително тесен, съществува опасност обменните курсове между страните, участващи в ИВС и тези извън него да се раздалечат, лихвените проценти във втората група да продължат да нарастват поради надбавката за риск за слабата валута.

Фотоизточник: images.google

Така би възникнала опасност от все по-разтваряща се икономическа ножица в рамките на общия пазар. От друга страна, тенденциите към надценяване на еврото спрямо другите валути ще оскъпи износа от страните от ИВС и ще окаже съответното влияние върху външнотърговския баланс.

Ако обаче от трета страна, възможността за участие в ИВС се определя в по-голяма степен от изпълними историко - политически и интеграционни мотиви и така още във фазата на самото си основаване стабилността на ИВС се подчини на политически преоценки, тогава ще бъде поставено под въпрос основното задължение за провеждане на стабилна финансова и валутна политика.

Световните финансови пазари ще се изправят пред предизвикателството да подложат еврото на проверка. Затова успоредно с въвеждането на единната валута неизбежно ще се наложи ново дефиниране на съотношението между еврото и останалите европейски валути.

Поради ширещата се в Европа масова безработица и продължителната рецесия провеждането на строга политика на икономии и поддържането на стабилно равнище на цените би предизвикало социални конфликти.

Но тъй като успехът на ИВС и на единната валута в крайна сметка зависи от доверието и поддръжката на гражданите, особено голямо значение ще има обвързването на икономическата и валутната политика с активна политика за повишаване на заетостта.

Фотоизточник: images.google

Като цяло важи правилото, че колкото по-строго се прилагат критериите за конвергенция, толкова по-малко страни – членки на ЕС ще участват в ИВС.

Същевременно това означава, че политическия ефект от интеграцията ще бъде ограничен и че ще се засилят нежелателните ефекти на разделяне и диференциране на страните като участващи и неучастващи в ИВС.

0027: В какво се изразяват предимствата от въвеждане на единна европейска валута? (Ikonomika - predimstvata na evroto / Advantages of the euro)

2010-08-05T00:26:00.000-07:00

V kakvo se izraziavat predimstvata ot vavejdaneto na edinna evropeiska valuta? (Advantages of the euro)

Заедно с отпадането на комисионните за валутния обмен, за потребителите единната валута означава и отпадане на непрекъснатото пресмятане и сравняване на цените между собствената страна и останалите страни от Европейският съюз (ЕС), особено по време на пътувания, годишни отпуски и екскурзии.

Фотоизточник: images.google

Фактът, че европейците имат единни валути, има своята цена и е свързан с редица неудобства за всяка икономика. Таксите при паричните преводи в чужбина и комисионните при валутния обмен, особено при частните задгранични пътувания, се отразяват върху портмонето на всеки гражданин.

Според отчета на Комисията на ЕС разходите за валутен обмен възлизат на 0,5 % от Брутния вътрешен продукт на ЕС – сума, която може да бъде спестена или по-смислено използвана.

Цените в евро стават сравними отвъд националните граници и по такъв начин и по-прозрачни. Прозрачността означава по-силна конкуренция и средносрочно снижаване на цените, което е допълнително предимство за потребителите.

За фирмите единната валута ще премахне рисковете при обмяната на валута, което ще улесни предлагането на стоки в останалите страни от ЕС, ще направи по-лесни и атрактивни задграничните инвестиции, ще опрости счетоводството на задграничната дейност на фирмите.

Фотоизточник: images.google

Съществен аргумент в полза на единната валута е, че сключването на договори между страни от ЕС и страни извън неговите рамки ще става на основата на еврото.

Например сключваните досега договори за доставка на нефт се базират предимно на цени в доларово изражение, в резултат на което зависимата от внос икономика на ЕС пряко се засяга от колебанията на долара.

Наистина един общ пазар на стоки и услуги не изисква непременно обща валута. Фиксирането на всички обменни курсове би било достатъчно за да се избегне рискът при валутната обмяна.

Това, което би липсвало на една такава система е надеждността, тъй като запазването на националните валути би оставило отворена вратата за завръщане към системата на свободно колебаещи се обменни курсове.

Така ще продължат да съществуват препятствията за пълно преодоляване на съществуващата несигурност в икономическите взаимоотношения между страните и в частния капиталов трансфер.

Фотоизточник: images.google

Освен това единната валута, ще оказва и дисциплиниращо въздействие, тъй като никоя страна вече няма да бъде в състояние безпрепятствено да пуска националната печатница за пари, за да покрие бюджетния си дефицит или външния си дълг.

По този начин правителствата на отделните страни се принуждават да провеждат последователна политика на стабилност и конкуренция, и създава основата за икономическа конкурентноспособност на Европа в глобални рамки.

Не на последно място Европейският валутен съюз има и един психологически значим аспект – единната валута ще засили чувството за европейска принадлежност и ще съдейства за формирането на идентичност на населението на ЕС.

0026: Проблема на микроикономиката за усвояване на ресурсите (Usvoyavane na resursite - problem / Utilization of resources)

2010-08-03T03:56:00.000-07:00

Problema na mikroikonomikata za usvoiavane na resursite (Utilization of resources)

Централен проблем на микроикономиката е усвояването на ресурсите. От неговото решение зависи в каква степен е възможно с оскъдните ресурси да бъдат задоволени неограничените желания на потребителите.

Това е така, защото обществото е принудено винаги да прави избор какви стоки да произведе с разполагаемите средства и от какво да се откаже. За всяко благо има алтернатива и изборът се прави върху основата на алтернативната цена.

Фотоизточник: images.google

Природните ресурси са земята, водата и атмосферата. Заедно със заобикалящата ни среда те са производствени фактори, с помощта на коитохората произвеждат разнообразни блага.

В известен смисъл те оказват услуга на хората за производството на консумираните от тях продукти. Естествените ресурси се разделят на две категории:
• Усвояеми, а значи и удобни за присвояване;
• Неусвояеми и неудобни за присвояване.

От първата група, предприемачите могат да изстискат целият им икономически ефект, да консумират изцяло тяхната полезност. Към тази категория се отнасят земята, чието плодородие може да бъде присвоено от фермерите, минералите, горите и др.

Фотоизточник: images.google

В конкурентно функционираща пазарна икономика тези запаси се използват ефективно благодарение на пазарното им ценообразуване. Произвеждането на твърде много стоки генерира външна неефективност, а на малко стоки - предизвиква външна ефективност. Разбира се, тези особености не бива да се превръщат в абсолют.

Втората категория естествени ресурси, неудобните за присвояване, са източник на сериозни икономически проблеми. Те са свободни за употреба от лицата, но обществото прави разходи за тях.

Въвличането им в употреба предизвиква странични ефекти. Стоките, обременени със страничен ефект, са сравними с нормалните икономически блага.

Примери за странични ефекти от употребата на неприсвояеми средстава могат да се намерят навсякъде по света, и то в достатъчно количество. Някои от тях могат да имат и положителен ефект.

Например подхранването на рибни пасажи от риборазвъдни станции, на дивеч от ловни съюзи генерира ефективност за други предприемачи.

Фотоизточник: images.google

Когато обаче рибарите, увлечени от своя занаят, изчерпват това богатство, те не плащат на обществото за последиците от свободната употреба на тези богатства. Подобна ситуация могат да предизвикат и ловците по отношение на дивеча.

Следователно усвояването на ресурсите трябва да се контролира. В противен случай безконтролната им употреба предизвиква големи икономически проблеми за жизнената среда на обществото.

Когато ресурсите не могат да се присвояват, употребата им се съпътства от страничен ефект и пазарът изпраща погрешни сигнали.

0025: Кои са инструментите за изследване на икономическите процеси? (Ikonomicheskite procesi - instrumenti / Economic processes - tools)

2010-08-02T03:41:00.000-07:00

Koi sa instrumentite sa izsledvane na ikonomicheskite procesi? (Economic processes - tools)

За изследването на икономическите процеси е необходимо използването на надеждни инструменти. Безспорно логическото мислене е най-важното средство, с което трябва да бъде въоражен икономистът.

Но икономическата логика може да бъде представена по различен начин – посредством стройното подреждане на причинно-следствените връзки, описани е на корелационните и функционалните зависимости, с помощта на статистическа информация.

Математиката ни помага да изразим количествено зависимостите на икономическите явления. Но един от най-широко прилаганите методи за изразяване на знанията и голямо улеснение при изучаването им е графичният анализ.

Фотоизточник: images.google

Графиките са картинно изобразяване на зависимостите на променливите, например между цената на търсеното количество от дадена стока, или между цената и предлаганото количество. По този начин освобождаваме информацията от някои детайли, отдавайки предимство на въображението.

В икономиката много често наблюдаваме, че едно явление или процес зависят от други явления и процеси. Например, количеството продадено вино зависи от неговата цена, собственото ни тегло зависи от количеството поглъщана храна и т.н.

Функционална зависимост между две променливи съществува, когато едната зависи от другата. Величината (стойността) на зависимата променлива зависи от величината (стойността) на независимата. Обикновено се избират двойка променливи, а другите (които също оказват влияние върху променливите) приемаме за константни.

Задачата е да изолира функционалните зависимости, при които едната променлива зависи от другата, и да определи направлението на причинно-следствените отношения. Съществуват три типа зависимости между променливите величини:

Когато едната променлива нараства, другата също нараства. В този случай връзката е позитивна или отношенията между тях са директни;
Когато едната променлива нараства, другата намалява. В този случай връзката е негативна;
Когато едната променлива нараства, другата остава неизменна, отношенията са инверсни. В този случай променливите са независими.

Фотоизточник: images.google

При използване на графичният анализ много важен инструмент е ъглополовящата, или още 45 градусовата линия. Тъй като ъглополовящата разделя ъгъла, образуван от двете оси на равни половини, и формира спрямо хоризонталната ос ъгъл от 45 градуса, по широко се използва наименованието 45-градусова линия.

Всяка точка от нея символизира равенство на промените по двете оси. Например, ако по вертикала нанесем стойността на потреблението, а по хоризонталата – стойността на дохода, на всяка точка от ъглополовящата ще съответства равенство на двете величини.

0024: Източници по икономика (Ikonomika - iztochnici / Economy - sources)

2010-07-22T12:27:00.000-07:00

Iztochnici po ikonomika (Sources in Economics)

1. Макроикономика, Тодор Попов и колектив
2. Обща икономическа теория, Елена Бояджиева, Готфрид Кьоглер
3. Микроикономика - Стоядин Савов, Екатерина Сотирова
4. Регионална икономика, Людмил Георгиев
5. investor.bg/news/article/100994/91.html
6. easibulgaria.org/uvodni_znania.php
7. wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BA%D0%B0_(%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0)
8. linkedin.com/answers/finance-accounting/economics/FIN_ECO/701144-40825748?browseCategory
9. proizvodstvoto.blogspot.com/
10. rabota-bg.blogspot.com
11. pari-te.blogspot.com
12. biznes-s.blogspot.com
13. bizness-plan.blogspot.com
14. upravlenieto.blogspot.com
15. firmi-te.blogspot.com
16. investiciite.blogspot.com
17. proizvodstvoto.blogspot.com
18. zdrave-to.blogspot.com
19. zdrave1.blogspot.com
20. jivota1.blogspot.com
21. voda2.blogspot.com
22. rabota-bg.blogspot.com/2010/07/0114-byuro-po-truda-namira-rabota.html
23. prodajbata.blogspot.com/2010/07/0014-kakvo-e-tova-pazar-what-is-market.html
24. firmi-te.blogspot.com
25. pari-te.blogspot.com/2010/06/0044-sastnost-i-znacheni-na-parite.html
26. rabota-bg.blogspot.com/2010/07/0111-tarsene-i-predlagane-na-rabota-na.html
27. biznes-s.blogspot.com/2010/07/0086-sastnost-na-biznes.html
28. biznes-s.blogspot.com/2010/07/0084-predpriemachestvo.html
29. rabota-bg.blogspot.com/2010/05/0081.html
30. rabota-bg.blogspot.com/2010/06/0105-trudovi-resursi-i-rabotna-sila.html
31. rabota-bg.blogspot.com/2009/06/0001.html
32. rabota-bg.blogspot.com/2010/06/0093.html
33. rabota-bg.blogspot.com/2010/05/0076.html
34. rabota-bg.blogspot.com/2010/06/0104-sistema-na-trudovia-pazar.html
35. rabota-bg.blogspot.com/2010/07/0110-vidove-trudovi-pazari.html
36. rabota-bg.blogspot.com/2010/06/0097.html
37. rabota-bg.blogspot.com/2010/06/0095.html
38. wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BA%D0%B0
39. economics.about.com/cs/studentresources/f/macroeconomics.htm
40. inflationdata.com/inflation/inflation_articles/Inflation_Definition.asp
41. teenproblem.net/school/s/1114.html
42. translate.google.bg/translate?hl=bg&langpair=en%7Cbg&u=http://www.blacksacademy.net/content/4245.html
43. bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BA%D0%B0
44. translate.google.bg/translate?hl=bg&langpair=en%7Cbg&u=http://www.sciencedaily.com/articles/m/microeconomics.htm
45. translate.google.bg/translate?hl=bg&langpair=en%7Cbg&u=http://www.bized.co.uk/educators/level2/external/activity/context13.htm
46. translate.google.bg/translate?hl=bg&langpair=en%7Cbg&u=http://en.wikipedia.org/wiki/Unemployment
47. mlsp.government.bg/bg/faq/listing.asp?catid=19
48. spisanie.org/%D0%B7%D0%B0%D0%B5%D1%82%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%B8-%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B0.html
49. fxnonstop.com/index.php/component/content/article/119-myart11
50. bg-pravo.com/2009/12/29_28.html
51. msibg.com/library/alex3.pdf
52. translate.google.bg/translate?hl=bg&langpair=en%7Cbg&u=http://www.landandfreedom.org/econ/econ2p.htm
53. moitepari.bg/Spravochnik/art/Advices/lesno-li-se-investir~aef3f7779ab545bdb9fea79f4aa02405/
54. bized.co.uk/virtual/economy/policy/outcomes/unemployment/unempth2.htm
55. youtube.com/watch?v=ZckAN1KYB5I
56. spiritus-temporis.com/unemployment/types-of-unemployment.html
57. translate.google.bg/translate?hl=bg&langpair=en%7Cbg&u=http://www.buzzle.com/articles/unemployment-causes-and-consequences.html
58. brain-and-mind.bg/?cid=28&issue_id=14&articleId=119
59. uni-svishtov.bg/dialog/2010/1.10.EC.pdf
60. 24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=542388
61. translate.google.bg/translate?hl=bg&langpair=en%7Cbg&u=http://inflationdata.com/inflation/Inflation_Articles/Deflation.asp
62. bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%80%D1%83%D1%82%D0%B5%D0%BD_%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BA%D1%82
63. easibulgaria.org/bg/ikonomicheski-bukvar/ikonomicheski-bukvar/shto-e-bvp
64. blurtit.com/q419176.html
65. wisegeek.com/what-causes-inflation.htm
66. ezinearticles.com/?What-Causes-Inflation?&id=3888578
67. translate.google.bg/translate?hl=bg&langpair=en%7Cbg&u=http://en.wikipedia.org/wiki/Disinflation
68. translate.google.bg/translate?hl=bg&langpair=en%7Cbg&u=http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,948131,00.html
69. translate.google.bg/translate?hl=bg&langpair=en%7Cbg&u=http://www.scag.ca.gov/economy
70. translate.google.bg/translate?hl=bg&langpair=en%7Cbg&u=http://tutor2u.net/economics/revision-notes/as-markets-economic-resources.html
71. translate.google.bg/translate?hl=bg&langpair=en%7Cbg&u=http://swordscrossed.org/node/1973
eu4journalists.eu/index.php/dossiers/bulgarian/C23
73. bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE
74. capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2008/12/05/595025_v_ochakvane_na_evroto/
75. mee.government.bg/doc_pdf/Maastr-Krtit-06.pdf
76. prkernel.com/?action=news&id=893638
77. pari.bg/article/2010/04/12/Primkata_okolo_edinnata_evropejska_valuta_se_zatjaga
78. translate.google.bg/translate?hl=bg&langpair=en%7Cbg&u=http://www.historylearningsite.co.uk/euro.htm
79. translate.google.bg/translate?hl=bg&langpair=en%7Cbg&u=http://blog.heritage.org/2010/02/08/single-european-currency-single-european-disaster/
80. translate.google.bg/translate?hl=bg&langpair=en%7Cbg&u=http://www.aei.org/book/739
--------------------------------------------------
© 2010, Диди Панкова - автор, All rights reserved!
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

0023: Какво трябва да разбираме под ограниченост на ресурсите? (Ogranichenost na resursite/Scarcity of resources)

2010-07-18T14:46:00.000-07:00

Кakvo triabva da razbirame pod ogranichenost na resursite/ (Scarcity of resources)

В пазарната икономика се изхожда от презумпцията, че благата в обществото са ограничени. Това следва от хипотезата, че ако имаше как, всеки би живял в царски палат, би ял и живял охолно и би карал скъпа спортна кола.

Фотоизточник: images.google

При по внимателно вглеждане следва, че ако всички строители в България започнат да черпят от река Струма пясък и чакъл, това на пръв поглед неизчерпаемо природно благо ще се изчерпи и строителния бранш или ще съкрати обема на своята дейност, или ще трябва да слага не пясък и чакъл, а да кажем – капачки от бира или дървени стърготини.

Чисто научно погледнато, ресурсите от всякакъв вид са ограничени, трябва да се използват рационално, като при това трябва да се изхожда от следните основополагащи принципи:

1. Да се стремим към постигане на най-голям (стопански) резултат с наличните ресурси;
2. Да постигаме запланувания резултат с възможно най-малък разход на средства;
3. Да постигаме винаги най-добър (стопански) резултат с наличните запаси.

Фотоизточник: images.google

Спазването на тези принципи водят до икономическа рационалност. Така си отговаряме на въпросите:

Какво ще се произвежда?
Как и по какъв начин ще се произвежда?
За кого ще се произвежда

Ползването на естествените ресурси трябва да се контролира. Безконтролната им употреба предизвиква големи проблеми в икономическите ресурси и жизнената среда на обществото.

В надпреварата за производство на повече блага, хората унищожават естествената основа на обществото. Природозащитниците смятат, че икономическия растеж е застрашен от изчерпване на оскъдните естествените източници.

От друга страна поклонниците на технологния прогрес сматят, че обществото не е застрашено с тяхното изчерпване.

Фотоизточник: images.google

Успоредно с намаляването им се откриват нови технологии, които правят възможно усвояването на нови такива.

Ако течното гориво се изчерпи, енергиен запас става ядреното гориво, ако и то се изчерпи, ще се усвои използването на енергия от слънцето, океаните, атмосферните бури и т.н.

Новите технологии, икономическият растеж и пазарните сили са в състояние да гарантират ресурсите за съществуването на човечеството.

Източници:
http://ikonomika1.blogspot.com/2010/07/0024-ikonomika-iztochnici-economy.html
--------------------------------------------------
© 2010, Диди Панкова - автор, All rights reserved!
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

0022: Какви са способите за задоволяване на икономическите потребности? (Ikonomicheskite potrebnosti - zadovoliavane / Economic needs)

2010-07-18T14:25:00.000-07:00

Kakvi sa sposobite za zadovoliavane na ikonomicheskite potrebnosti? (Economic needs?)

Под „потребности” разбираме усещането за недостиг у стопанските субекти, което се стремят да премахнат (задоволят). От гледна точка на икономическата теория, това общо определение заляга в основата на подбудите към действия, които мотивират стопанското поведение на упоменатите субекти.

Фотоизточник: images.google

Както и други основни понятия в икономиката, потребностите могат да бъдат класифицирани по различен начин според различни критерии, например:

Жизнени (абсолютни, неотложни) – хляб, вода и т.н.;
Потребности от култура или лукс – театър, кино, сателитна телевизия;
Индивидуални - например личните нужди на даден индивид;
Колективни – тези на групата, общността, колектива;
Физически;
Духовни (душевни) – от образования, обич, привързаност и др.;
Стопански – тези, които се задоволяват по икономически път;
Нестопански – тези, чиито задоволяване не става директно в сферата на производството и/ или чрез оказването на масови платени услуги.

Горните видове и групи потребности пряко кореспондират с пазарния механизъм. Например стопанските субекти, които участват в него от страна на предлагането, обикновено се стремят да задоволят (чрез предлагане на стоки/ услуги) основни, всекидневни, жизненоважни нужди.

Фотоизточник: images.google

Задоволяването на второстепенни, нематериални, културни и/ или такива, свързани с разкоша и лукса, също е важен стимул за осъществяване на дейност, на инвестиции и в крайна сметка – за участие в пазарния механизъм от страна на предлагането.

От друга страна, индивидите и други стопански субекти разполагат с ресурс за придобиване на стоки и услуги, които биха били интерес за даден реципиент при евентуална размяна – ако са платежоспособни

В този случай те могат да предизвикат на даден пазар не само реакция за задоволяване на едни или други потребности, но и да наложат отпечатък на неговата производствено – техническа и технологична структура.

Казано по-просто, ако дадени потребители и/ или групи потребители декларират своето платежоспособно търсене, страната на предлагането веднага ще реагира и на пазара ще се появят именно тези стоки/ услуги, задоволяващи въпросните потребности.

Източници:
http://ikonomika1.blogspot.com/2010/07/0024-ikonomika-iztochnici-economy.html
--------------------------------------------------
© 2010, Диди Панкова - автор, All rights reserved!
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

0021: Що е то икономическо благо? (Ikonomichesko blago / Economic welfare)

2010-07-18T13:34:00.000-07:00

Shto e to ikonimichesko blago? (Еconomic welfare)

В икономиката всичко, което задоволява потребности и принася полза, се нарича „благо”. Стоки и услуги (материални и нематериални), които допринасят в процеса на тяхното потребление полза, се наричат блага.

Фотоизточник: images.google

Изхожда се от схващането, че благата са недостатъчни. Това с особено голяма сила важи за тези, които са продукт на човешкия труд – храни, облекло, стоки и услуги за културното потребление на индивидите и т.н.

По-косвено, това може да бъде отнесено и към природните блага – чистата вода, въздуха, пясъка по плажната ивица на морето, камъните в реката и др.

Ако обаче тези блага бъдат изразходвани хищнически и без да се отчита тяхната ограниченост, може да се стигне до положение, при което даже и този род блага биха били изчерпани.

Погрешно е да се мисли, че те са дар от природата и са едва ли не неограничени, защото са до голяма степен масови и общодостъпни.

Например прясната вода не е толкова неизчерпаема, колкото ни се струва. В някои научни изследвания се говори даже за опасност от войни за прясна вода, които през втората половина на нашето столетие биха могли да избухнат в някои региони на света.

Фотоизточник: images.google

Благата могат да бъдат класифицирани по следния начин:

Свободни/ стопански – според степента на разпространение и произхода си;
Дълготрайни/ краткотрайни – според продължителността на употреба;

За производство/ потребление – според участието си в производствения процес;
Хомогенни/ нехомогенни – според възможността си да бъдат сравнявани;

Малоценни/ ценни – според качестово си и потребителната стойност;
За лично/ за обществено потребление – според вида на потребностите, които те задоволяват;

За гражданска/ за военна употреба – според положението им в живота на суверенната държава;
Стоки, чието потребление можем да ограничим или даже да прекратим съвсем.

Стоки, съответно услуги , чието потребление не може да бъде спряно поради важността си за живота и здравето на хората;

Източници:
http://ikonomika1.blogspot.com/2010/07/0024-ikonomika-iztochnici-economy.html
--------------------------------------------------
© 2010, Диди Панкова - автор, All rights reserved!
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

0020: Какво представлява регионалната икономика? (Regionalnata ikonomika / Regional economy)

2010-07-17T15:01:00.000-07:00

Kakvo predtavliava regionalnata ikonomika? (Regional economy)

Регионалната икономика е един от най-младите и бързо развиващи се отрасли от пространствената икономика и като част нея отговаря на въпросите:

Какво къде е?
Защо е там?
За какво служи?

Фотоизточник: images.google

Първият въпрос се отнася до всеки един вид стопанска дейност, засягаща не само стопанските обекти в тесен смисъл като: промишлени предприятия, селскостопански обекти и др., но и всякаква друга форма на дейност, включително домакинствата, обществени и частни институции и др.

Въпросът „къде” засяга местоположението на обектите в момента на констатацията. Въпросът „Защо е там?” засяга самата локация и нейната зависимост от други близко разположение стопански обекти.

Въпросът „за какво служи?” засяга отрасловите функции на обекта, неговото предназначение, както и еластичността на ограниченията, отнасящи се до вида и количеството на използваните природни, трудови и финансови ресурси, отношението към околната среда, способностите на стопанските ръководители.

Регионалната икономика се базира на три основни фактора:

Преимуществата на естествените ресурси;
Икономиите от териториална концентрация;
Цените на транспорта и комуникациите.

Фотоизточник: images.google

Казано по друг начин, това звучи така: регионалната проблематика се предопределя от :

Несъвършената мобилност на териториалните фактори;
Несъвършената им делимост;
Несъвършената мобилност на стоките и услугите.

Понятието „регионална” произлиза от латинското „regio”, което означава част от територия, област, район. Съвсем общо понятието означава ограничена или икономика на определена територия. Възниква въпросът: Не може ли вместо регионална да се употребява българското наименование териториална икономика.

А отговърът е: Може, но ще бъде погрешно, защото става дума не за икономика на територията въобще, нита за нейна произволна част, а за такава хомогенна част от територията със съществени за икономическото й развитие фактори и условия.

Фотоизточник: images.google

Изучаването на регионалната икономика изисква изясняването на някои базови категории, между които регионализъм и регионализация.

Регионализмът се свързва с целенасочена система от действия, насочени към разкриването на причините за териториалната ограниченост в разпространението на определени явления, като се разкрият причините, които ги пораждат и действията, които произхождат от тях.

Регионализацията е свеждането на всяко едно явление до определени пространствени ограничители, правейки го индивидуално зависимо от факторите, пораждащи и поддържащи проявлението му по място, продължителност и разпространение.
--------------------------------------------------
© 2010, Диди Панкова - автор, All rights reserved!
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

0019: Какви мерки се прилагат срещу импортираната инфлация? (Merki sreshtu importiranata inflacia / Imported inflation)

2010-07-17T12:15:00.000-07:00

Kakvi merki se prilagat sreshtu importiranata inflacia? (Imported inflation)

От особена важност за страни с оживена външна икономика са мерките за преодоляване на импортираната инфлация:

Държавата трудно може да предотврати импортираната инфлация на разходите, тъй като не може да повлияе върху чуждестранната антинфлационна политика.

Фотоизточник: images.google

Страната- вносителка може да се опита да замести скъпите вносни стоки с такива от родно производство, доколкото това е възможно.

Като друга мярка може да се посочи сталилния раменен курс на валутата. Ревалоризацията и повишаването на курса на родната валута прави неизгоден вноса, тъй като ще е необходимо по-голямо количество национална валута за закупуване на чуждата валута, с която ще се заплатят вносните стоки.

Тази стратегия противодейства както на увеличаването на разходите (обусловено от по-високата инфлация в чужбина), така и на прекомерното търсене на чуждестранни стоки, тъй като националните продукти стават твърде скъпи за чуждестранните потребители.

Фотоизточник: images.google

Следователно повишаването на стойността на националната валута подтиска търсенето.
Редуцирането обаче на търсенето от страна на националните стоки има като резултат изтичането на по-млако пари в чужбина. Т.е. тази мярка води до намаляване на количеството на парите вътре в страната.

За борба с импортираната инфлация, породена от количеството на парите, Централната банка трябва да се опита да избере такъв лихвен процент, който да не предизвиква приток на капитали, привлечени от високата рентабилност.

От тази гледна точка, споменатото повишение на лихвения процент може да се окаже противопоказно за преодоляване на инфлацията в страната.

От друга страна обаче ниските лихвени проценти, които имат за цел да предотвратят импортираната парична инфлация, могат да предизвикат изтичане на капитали в чужбина, търсещи там по-висока доходност.

Това създава обаче натиск за обезценяване на националната валута, което от своя страна отново би довело до увеличаване на разходите за вносни стоки и услуги, а това от своя страна до нарушаване на икономическата стабилност в съответната страна.

Фотоизточник: images.google

0018: Как да се преборим с инфлацията? (Borba s inflaciata / How to fight inflation?)

2010-07-17T11:43:00.000-07:00

Kak da se preborim s inflaciata? (How to fight inflation?)

Борбата с инфлацията е изключително сложна и трудна. При избора на мерки е по-важно да се внимава те да не доведат до по-тежки последствия, отколкото самата инфлация. Тя се води на две равнища;

На ниво последици – което предизвиква само временно облекчаване на положението на хората, но не я премахва и

на ниво причини, породили инфлацията. Този подход е много по-труден и продължителен, но за това пък ефективен.

Най-трудното нещо при провеждане на антиинфлационна политика е изборът и комбинацията от мерки, които по правило трябва да се определят от причините, породили инфлацията. Така злото ще може да бъде атакувано в корените му.

Фотоизточник: images.google

Най-познатите средства за антиинфлационната политика са:
1. Държавно регулиране върху равнището на цените и доходите – основните инструменти на този контрол са:

установяването на задължителни минимални и/ или максимални цени, чрез които се определя „таванът” на нарастването им;

замразяването на цените на някои групи от стоки;
забрана на монополно високите цени и задължението, лицата с монополно положение да ги обосновават.

Паралелно с това се провежда и политика на доходите, която да ги приведе в съответствие с нарасналото равнище на цените.

Продължителното прилагане на този контрол обаче влиза в противоречие с основния принцип на пазарното стопанство за свободното образуване на цените.

Освен това, когато бъдат освободени от контрол цените бързо се устремяват нагоре, за да компенсират принудителното преди това изоставане.

Много добър пример в това отношение е положението в България в началото на 90-те години след либерализацията на цените.

Прекият административен контрол върху равнището на цените на определени стокови групи може да породи и стоков дефицит, които да стане причина за скрита инфлация.

Фотоизточник: images.google

2. Рестриктивна (ограничителна) бюджетна политика – прякото бюджетно финансиране оказва антиинфлационно влияние чрез стимулиращия ефект върху икономическия растеж и развитието на социалната инфраструктура.

Провеждането на политиката на прякото бюджетно финансиране предполага наличието на възможности за бюджета.

Ако приходите за това са в резултат на увеличените данъци, то стимулиращият икономически растеж ще се неутрализира.

Ако пък то е за сметка на дефицитно финансиране, ефектът е още по-кратковременен, тъй като съдържа в себе си проинфлационен заряд.

3. Монетарна политика.
Напоследък се прибягва до прилагането на монетарни инструменти – контрол върху паричните емисии, ограничаване на паричното предлагане и рестриктивна кредитна политика. Един частен случай на приложение на монетарни средства е въвеждането на валутен борд.

Но и тази политика не отстранява причините за инфлацията, които в отделни случаи са чисто парични. Освен това, нейното продължително прилагане чрез високи лихвени проценти не стимулира деловата активност, задържа самостоятелното развитие на парично- финансовия сектор, което след време оказва влияние и върху реалния сектор.

Фотоизточник: images.google

Следователно като абсолютно необходим се налага сравнителен анализ на загубите, които би предизвикала една продължителна инфлация и загубите, които могат да възникнат чрез прилагането на антиинфлационна политика.

Източници:
http://ikonomika1.blogspot.com/2010/07/0024-ikonomika-iztochnici-economy.html
--------------------------------------------------
© 2010, Диди Панкова - автор, All rights reserved!
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

0017: Кои са причините за инфлацията? (Inflaciata - prichini / Causes of inflation)

2010-07-17T11:06:00.000-07:00

Koi sa prichinite za inflaciata? (Causes of inflation)

Причините за инфлацията са различни и сложно преплетени помежду си, поради което и борбата с тях е трудна и продължителна.

Никоя икономическа теория не отрича, че тя се предизвиква от нарушено равновесие между количеството на парите и количеството на предлаганите в икономиката стоки. Съществуват обаче няколко основни подхода при обясняване причините за нарушаване на това равновесие.

Фотоизточник: images.google

Причини от първо равнище (Инфлация от страна на парите):
1. Издаване на пари от емисионната банка с цел:

Покриване на дефицитa държавния бюджет;
Покриване на свръхтърсене на кредит от страна на търговсите банки;
Поддържане на желания обменен курс на националната валута.

2. Предоставяне на кредити от търговските банки:
В съвременните условия на една голяма част от разплащанията се извършват безналично чрез банкови сметки.

Поради това търговските банки използват само една малка чaст от паричните влогове на своите клиенти за налични плащания. По-голямата част от влоговете се предоставят като по-нататъшен кредит и така се увеличава паричната маса.

Фотоизточник: images.google

3. Увеличаване скоростта на оборота на едноименната парична единица, която обслужва покупко-продажбата на стоките и услугите:
Скоростта на оборота на парите зависи от:

Гъстотата на населението: колкото по-голяма е тя, толкова по-висока е и скоростта на оборота;
Стопанска структура: колкото по-висока е степента на индустриализация на страната, толкова по-висока е скоростта на оборота;

Обичайните за страната начини на разплащане, изразени чрез средната величина на касовата наличност, подъдржана за разплащания;

Доверието във валутата: когато доверието в националната валута спада, скоростта на оборота нараства.

Причини от второ равнище (Инфлация от страна на благата), според които съществуват
три форми на проявление на инфлацията:

На търсенето – вследстве пренапрежение на икономическия потенциал се появява дефицит на ресурси (напр. Големи държавни разходи в определени икономически области, снижаване на производителността и същевременно намаляване на работното време и др.);

На предлагането – по-големите разходи (особено в следтсвие с искания за поеишаване на заплатите), по-високите данъци и/или по-високите печалби довеждат до повишаване на цените;

Импортирана инфлация – по-високите цени на чуждестранните стоки влияят върхи националноро равнище на цените.

Фотоизточник: images.google

Причини от трето равнище – предпоставки за определено човешко, и институционално поведение на търсенето и предлагането.

Източници:
http://ikonomika1.blogspot.com/2010/07/0024-ikonomika-iztochnici-economy.html
--------------------------------------------------
© 2010, Диди Панкова - автор, All rights reserved!
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

0016: Брутния национален продукт (БНП) като измерител на икономическата дейност (Brutnia nacionalen produkt, BNP/ Cross national product, CNP)

2010-07-09T06:31:00.000-07:00

Brutnia nacionalen produkt (BNP) kato izmeritel na ikonomicheskata deinost (Cross national product, CNP)

Едно от най-важните понятия в икономическата теория е понятието брутен национален продукт (БНП). С това понятие се обозначава най-съществения, синтетичен и прилага измерител на стопанската дейност във всяко едно общество.

Фотоизточник: images.google

В конкретната стопанска практика, в това число и на статистическите служби, често се използва и една сходна категория – брутен вътрешен продукт (БВП). Разликата между него и БНП се състои в няколко посоки.

От една страна в БВП не се включват доходите, които чуждестранните физически / юридически лица са спечелили на територията на страната. Такива са :

печалбите на предприятията с чуждестранно участие, или по-точно тази част от тях, която чуждестранният собственик под формата на дивидент репатрира (връща обратно) в страната си;

заплатите на чуждестранните граждани, работещи на наша територия;
получаваните от чуждестранни лица лихви на територията на страната и др. подобни.

От друга страна, в БВП се включват аналогични доходи на български физически и юридически лица с чуждестранен произход.

Но нека поставим акцента главно на брутния национален продукт, доколкото той дава по-достоверна картина на една национална икономика, тясно свързана с международната, където е доста трудно да се разграничат местните от чуждестранните елементи.

Една последна причина е и това, че съществуват редица правни и икономически средства да се осъществява неконтролирано внасяне или изнасяне на стойности посредством различни цени.

Фотоизточник: images.google

Както казахме, най-разпространеното и общоприето мерило за отчитане и измерване на резултатите от стопанската дейност е именно БНП. С него се дава парично измерение на целия годишен поток от произведени стоки и услуги в обществото.

Т.е. това е най-цялостния и синтетичен показател за извършената стопанска дейност. Състоянието и структурата му показват по най-кратък, концентриран и цялостен начин какво е състоянието на една икономика.

Така например на въпроса: „Какво е представлявала великата депресия от началото на 30-те години? ” най-краткият и точен отговор е: „От 1929 г. до 19933 г. БНП на САЩ е спаднал от 95, 2 на 48,6 млрд. долара”.

Зад сухите цифри стоят такива явления като неработещи предприятия, фалити, нараснало число безработни, социални вълнения, засилена престъпност и т.н.
--------------------------------------------------
© 2010, Диди Панкова - автор, All rights reserved!
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

0015: Дефлация - причини, протичане, икономически последици (Deflacia / Deflacion)

2010-07-08T11:55:00.000-07:00

Deflacia – prichini, protichane, ikonomicheski posledici (Deflacion)

Обратно на ифлацията „дефлацията се дефинира като абсолютен спад в равнището на цените”, породена от:

1. Страна на благата:

Свръхпроизводство в отрасли, които са важни за цялата икономика;
Свръхинвестиции;
Рекордни добиви в страни с монокултури.

Фотоизточник: images.google

2. Дефлацията, породена от страна на парите:

Прекомерни спестявания в резултат на песимистична оценка на бъдещето;
Прекалено високи данъци върху доходите;

Държавата оттегля изведнъж своите поръчки (напр. разоръжаване), без промишлеността да има време да се преустрои.

Протичането на дефлационните тенденции също могат да бъдат разгледани от две страни:

Вследствие на песимистична оценка на бъдещето се правят значително по-големи спестявания;
Вследствие на излишъка от блага цените спадат. Това води до намаляване на печалбите и инвестициите. Като цяло доходите намаляват.

Независимо от посоката, по която протича, резултатите се свеждат до намаляване на търсенето на стоки за потребление поради ниските доходи.

В следствие на това намалява търсенето на инвестиционни стоки от страна на производителите на потребителски блага. Снижават се цените на инвестиционните блага.

Фотоизточник: images.google

Икономическите последици от дефлацията са:
1. Намаляване на цените = увеличаване стойността на парите;
2. Намаляване скоростта на оборота;

3.Временни преимущества за спестители, пенсионери и работещи на твърда заплата. Поскъпването на парите носи само временни предимства за тези социални групи, тъй като рухването на икономиката в крайна сметка засяга и тях.

4. Ощетяване на длъжниците;
5. Поради мрачните прогнози за бъдещето, производството се ограничава, а това води до увеличаване на безработицата.

6. Бягство от материални ценности. Тъй те губят своята стойност, всеки се стреми да ги продаде, докато може да получи възможно най-много пари за тях;
7. Впоследствие настъпва всеобща депресия на икономиката.

Фотоизточник: images.google