Данъкът е определено със закон плащане от страна на физическите и юридическите лица в полза на държавата. Това плащане подлежи на задължително изпълнение ако са налице определени също дефинирани в законите предпоставки:
- реализиране на доход;
- осъществяване на продажби на стоки и услуги;
- притежаване на видове недвижими и движими имоти;
- промяна в собствеността на дадени възможности;
- упражняване на съответни видове икономически дейности и пр.
Фотоизточник: images.google
Данъците са основната форма на присвояване от страна на държавата на полагащия й се дял от брутния вътрешен продукт. Например в българския бюджет данъците осигуряват кръгло 80% от всички постъпления.
В съвременните държави с добре развита икономика няма класи и касти, които въз основа на привилегирования си обществен статус да са освободени от плащането на данъци.
Установеното в последствие равноправие между всички граждани (и юридически лица) по отношение на данъчните задължения обаче не изключва установяването на данъчни преференции примерно за социално слаби слоеве, за инвалиди, за целите на създаване на допълнителна заетост и т.н.
Според показаната до тук логика съвременните данъци са израз на равноправието пред закона и те не би трябвало да установяват и закрепват трайни привилегии и по този начин да дискриминират едни или други лица и обществени слоеве за сметка на други.
Като изключение обаче чрез данъците биха могли да се предоставят повече или по-малко продължително важащи преференции.
Типичен пример за дискриминационен данък например е съществувалия у нас ергенски данък, тъй като той практически не създаваше някакви плюсове, преференции за семейните с деца, а само се отразяваше негативно – наказателно върху доходите на несемейните и бездетните.
Фотоизточник: images.google
От друга страна, те се явяват едно от въплъщенията, една от сферите на практическата реализация на демокрацията.
Балансът обаче между тези две страни на данъка винаги е конкретен и много деликатен, социалното равновесие може да се окаже крехко, когато везната чувствително се отклони както в едната, така и в другата посока.
При това следва да е ясно, че разминаването между добре звучащата теория и ежедневната практика не е нещо необичайно и безпрецедентно дори в най-развитите западни страни.
Представителната демокрация съвсем не е имунизирана от злоупотреби, бюрократичност, корупция и др.
Разбира се, наред с визираната основна двояка характеристика, при различните видове данъци в една или друга степен могат да се констатират и конкретни, често противопоставящи се една или друга изяви на редица вековни общоморални принципи.
Фотоизточник: images.google
Такива са принципите на обществената справедливост и съпричастността, на солидарността, колективизма и социалната сплотеност, на свободата и индивидуализма, на равния старт и на отговорността, която всеки носи сам за себе си от рождение.
Източници:
http://ikonomika1.blogspot.com/2010/07/0024-ikonomika-iztochnici-economy.html
--------------------------------------------------
© 2010, Диди Панкова - автор, All rights reserved!
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!
0 коментара:
Публикуване на коментар
Моля, само сериозни коментари и предложения!