Микроикономиката е дял от икономическата теория, който изучава икономическото поведение на микроединиците (домакинствата и фирмите) в съответната икономическа система и мотивите за вземане на решения. Тя изследва следните направления:
- Потребителски избор;
- Производствените решения;
- Ценообразуването при различните пазарни структури;
- Разпределението на доходите между главните производствени фактори;
- Пазарното равновесие и др.
Фотоизточник: images.google
Този раздел от икономиката определя принципите и критериите, определящи избора на производствените фактори, обема на производството, равнището на цените, максимизиране на печалбата и минимизиране на разходите.
Някои икономисти смятат, че за да се изучи добре микроикономиката, е необходимо да се изучат микроикономическите знания за нея.
Но не може да имаме добри познания по микроикономика, ако не владеем знанията на макроикономиката.
Защо толкова тясно са свързани микроикономиксът и макроикономиксът?
Икономиката като цяло може да се представи като циркулационни потоци между фирмите и домакинствата посредством продуктовия и факторния пазар.
В едната посока се движат стоките и услугите на производствените фактори, а в противоположната – приходите и разходите на домакинствата и предприемачите. Разходите за едните се превръщат в приходи за другите.
Когато те се разглеждат на ниска степен на агрегираност (ot angl. – струпване, събиране, съвкупност), са предмет на микроикономикса, а когато се анализират на висока степен на агрегираност, са предмет на макроикономикса.
Между двете науки разграничението е въз основа на гледната точка, от която изучаваме икономиката. Микроикономиксът поставя ударението на индивидуалния избор на домакинствата, фирмите и държавата.
Той предполага, че изборът се прави рационално въз основа на сравнението между пределните разходи и пределната изгода от всяка стопанска дейност. Съдържанието му може да се раздели на три части:
1. Основи на микроикономикса – включва търсенето и предлагането на индивидуалните пазари на стоки и услуги, търсенето и поведението на потребителите, предлагането и поведението на производителите, фирмената организация на предприемачеството, анализа на производствените разходи и др.
2. Пазар на производствени фактори – насочена е към факторните пазари: ценообразуване, пазар на труда, организация на пазара, капиталов пазар, детерминантите на лихвения процент и т.н.
3. Пазарни дефекти и държавно регулиране – съдържа материя, свързана с общото пазарно равновесие, дефектите на пазара и регулативната политика на държавата.
Е, има ли тогава значение дали ще говорим за микроикономика или микроикономикс като границата между тях е условна?
Източници:
http://ikonomika1.blogspot.com/2010/07/0024-ikonomika-iztochnici-economy.html
--------------------------------------------------
© 2010, Диди Панкова - автор, All rights reserved!
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!
0 коментара:
Публикуване на коментар
Моля, само сериозни коментари и предложения!